Ненужните дрехи – да ги хвърлим или да ги подарим

Най-сетне сте останали за няколко дни сами! Посветете ги на забавление и медитация, ако искате, но ние ви предлагаме нещо полезно - на почистване и избавление от ненужните вещи, които не поглеждате от години. Защо е особено важно по време на това занимание около вас да няма хлапета, съпруг, родители, приятели и роднини?

За това пише Мари Кондо в книгата си „Магическо почистване“, откъс от която публикува 7ya.ru.

Не позволявайте на близките да се пречкат

Маратонът на почистването вади на повърхността много непотребни неща и единственото, което може да създаде още по-голям хаос от объркания ви апартамент и мисли какво да правите с тях, е мнението на "експерта по рециклирането", известен под псевдонима „мама“.

Една моя клиентка, която ще наричам М., живее заедно с родителите и сестра си. Те се преместили от предишния си дом преди 15 години, когато М. била още ученичка в началните класове. Тя не само обожавала да си купува нови дрехи, но и пазела тези, които имали за нея сантиментална стойност, например училищната униформа и маратонките от часовете по физическо.

За да сортира и прибере всички свои неща, събирани в продължение на почти две десетилетия, бяха нужни пет часа. В края на деня се запълниха 15 торби, в това число 8 чанти с дрехи, 200 книги, множество меки играчки и творения, които тя правела навремето в часовете по рисуване и трудово обучение. Сложихме прилежно всички тези творби пред вратата и започнах да обяснявам на М. един много важен момент:

- Има трик да се избавим от всичкия този багаж... - започнах да казвам и в този момент в стаята влезе майката на моята клиентка, носейки поднос с чай. „О, не“, простенах мислено аз.

Жената остави чая на масата:

- Много ви благодаря, че помагате на дъщеря ми - каза тя и се обърна. В този момент погледът ѝ попадна върху събраните вещи до вратата. - О, да не би да се каниш да изхвърлиш всичко това? - попита тя дъщеря си, сочейки розова постелка за йога сред багажа.

- Не съм я използвала две години.

- Наистина? Но аз мога да я използвам. - Майката започна да рови в чантите. - О, мога да взема и това, и онова ще ми влезе в работа...

Когато накрая жената излезе, носеше със себе си не само постелката за йога, но и три поли, две блузи, две якета и доволно количество канцеларски материали.

Преди майката на М. да влезе в стаята, се канех да кажа това: „Не позволявайте на членовете на вашето семейство да видят какво се каните да махнете.“

Гледката на това, което изхвърлят децата, причинява силен стрес на родителите. Самият обем на ненужните вещи може да предизвика тревога у тях.

За родителите може да е много мъчително да видят дрехи, играчки и сувенири от миналото в багажа за изхвърляне, особено ако някога самите те са ги подарявали на детето. Да скриете всичко това от очите им означава да проявите тактичност.

В повечето случаи именно майката „спасява“ неща, приготвени за изхвърляне от дъщерята и, разбира се, в това няма нищо лошо, ако другите членове на семейството действително ще ги използват.

Можете, преди да започнете почистването, да попитате близките си дали са планирали да си купуват нещо и ако ви споделят намеренията си, просто да им подарите въпросните неща.

Какво носят по-малките сестри

К. е на около 30 години и работи в козметичен салон, живее заедно с родителите си. Когато избирахме нейни неща за изхвърляне, забелязах нещо странно в нейната система на избор на дрехи. Гардеробът ѝ беше пълен с тоалети със със среден размер, но странно, че повечето неща, които реши да запази, се оказаха неестествено малки. Когато поставяше някоя дреха в графата „ненужна“, я питах: „Предизвиква ли радост у теб тази блуза/рокля/риза?“, и тя винаги отговаряше отрицателно, а на лицето ѝ се появяваше изражение на облекчение.

Изучавайки нейната колекция от тоалети, видях, че тези, които предпочиташе да запази, са в основата си всекидневни, например тениски, а изхвърляше дрехи в съвършено различен стил – изрязани топове и разкроени поли. Когато я попитах за това, тя отговори: "Тези дрехи ми подари по-голямата ми сестра."

Когато сортирахме всичко и К. направи своя окончателен избор, промърмори: "Свърши се! Бях обкръжена от купчина дрехи, а нито една от тях не ми харесва!"

Дрехите, подарени ѝ от сестра ѝ, съставляваха повече от две трети от нейния гардероб и тя никога не ги беше обличала.

Според мен това е много печално. В моята работа забелязвам, че количеството вещи, изхвърляни от по-малките сестри, винаги е по-голямо от количеството вещи, изхвърляно от по-големите – феномен, определено свързан с факта, че по-малките деца често привикват да доизносват дрехите на големите си братя и сестри.

Има две причини, поради които по-малките са склонни да трупат дрехи, които не им харесват особено. Първата се състои в това, че трудно хвърляме нещо, подарено ни от член на семейството. Втората – че сами не сме наясно какво ни се нрави и за това решаваме трудно дали да се избавим от дадена вещ, или не.

Снимка: Guliver / iStock

Когато получаваме големи количества дрехи от другите, у нас няма реална необходимост да ходим по магазините, и следователно, имаме по-малко възможности да развиваме интуицията си за това, което действително ни носи радост. 

Не ме разбирайте неправилно. Раздаването на непотребни за вас вещи на близки, които могат да им намерят приложение, е превъзходна идея. Това е не просто икономично решение, то може да бъде източник на удовлетворение – да видиш, че твой близък получава удоволствие и цени подареното. Но това не е същото като да прехвърлиш ненужните за теб предмети на свои близки само, защото не ти дава сърце да ги изхвърлиш.

Ако искате да подарите някоя вещ, не заставяйте човека да я приеме безусловно и не манипулирайте у него чувство на вина. Изяснете си предварително неговия вкус и когато намерите нещо, което подхожда на неговите критерии – тогава и само тогава му покажете въпросната вещ. Длъжни сме да бъдем тактични към другите, да им помагаме да изпитват радост, а не да ги обременяваме, дори било то и с подаръци.

Еми Спасова