3-годишното общува емоционално

За да се развива хармонично, от 3,5 години детето се нуждае от общуване – от контакти не само с възрастните, но и с връстниците си. В това взаимодействие то добива важни навици за общуване, обяснява детският психолог Кристина Кисленко.
Възрастните обикновено опитват да предадат знания и умения, да научат детето на всичко, което смятат, че ще му е полезно.

То повече слуша отколкото говори

В контактите с връстниците си обаче проявява инициатива и изразява себе си. То се учи да се договаря за съвместна игра, защитава играчките си, изразява своите желания или демонстрира недоволство.
С връстниците си детето общува по-емоционално, отколкото с възрастните.
Виковете на недоволство, смехът, възторгът, негодуванието, гневът – палитра от емоции присъства в разговорите между децата и се отличава със свобода, която е характерна за общуването в тази възраст.
Помежду си децата нямат ограничения, няма я рамка „така трябва“ , те не се чувстват сковани, не се стесняват, пробват различни сценарии и наблюдават реакциите. Често избухват конфликти, но за детето на 3-4 години, това е ценен опит.

Снимка: Guliver / iStock

Най-доброто, което може да направите, за да стимулирате развитието на мисленето и въображението на детето в предучилищна възраст, е да го оставите да играе.

Не му пречете да играе

Именно в игрите се формира символичното мислене и детето естествено преминава от нагледно-действено към образно мислене. Затова е разумно цялото обучението да е под форма на игра, която е интересна за него. Заниманията, които са против волята му, не носят полза и се отразяват зле по-нататък на мотивацията му да учи.
Популярно заблуждение е, че детето трябва да се учи да чете и да смята от най-ранна възраст. Естествено , може да го запознаете с буквите и с цифрите, но дори това не е задължително.

На 3,5 - 4 години е много по-важно да го занимавате и то да усвои следните навици:

- да сравнява картинки и предмети, да намира прилики и различия,

- да открива предмет по определен признак,

- да различава и да назовава до 10 цвята, както и основните геометрични фигури,

- да разбира понятия „един – много“, „голям -малък“, „ дълъг-кратък“, „висок-нисък“, „тесен-широк“,

- да разделя предметите по групи: мебели, играчки, дрехи ...

- да посочи „излишния предмет“ в поредицата.

Сега е времето да се научи да разпознава домашните и дивите животни, зеленчуците и плодовете, птици, риби, насекоми, дървета, цветя, годишните времена ...

Игрите на открито и вкъщи

Те са  са най-лесният път да добие тези познания.
Добре е в игри да усъвършенства координацията, сръчностите на ръцете и фината моторика. От помощ е: редене на мозайка, конструктор, магнитни дъски, рисуване с четка , с пръсти, оцветяване, – всичко, което тренира уменията на пръстите на ръцете.

Може заедно да работите с природни материали  – листа, шишарки, клечки, пръчки..

Снимка: Guliver / iStock

Може да работите с различни пластични материали – пластилин, Play Doh, гина, солено тесто.

На тази възраст то се забавяла със стихчета и песни, в които участва като актьор и изпълнител – пляска с ръце, играе с пръсти, припява.
Използвайте движенията в играта, за да го учите на нови думи. Тези игри стимулират развитието на фината моторика, но също така и на паметта, въображението и речта.
Добре е, ако вкъщи има възможност за спортен ъгъл, шведска стена, баскетболен кош ... Упражненията развива гъвкавост, издръжливост, скорост на реакциите.
Възрастта е подходяща да научите детето да се грижи за себе си: да се сресва,  да се мие, да се облича и обува само ...

То има силно желание да прави всичко самичко

И воюва за своята самостоятелност.
Възрастните не бива да се отнасят с насмешка с неумелите му опити и да правят всичко вместо него.

Включете го в домашните работи. Дори тази „помощ“ да ви се струва несъществена или „вредна“ , тя е важна. Иска да измие чиниите - нека пробва. С риск дори нещо да счупи. Това не е беда. Резултатът не е важен – главното е желанието му да помогне. Поверявайки на детето задачи „за възрастни“, ние бетонираме неговото самочувствие, поощряваме желанието му да бъде полезно.

Животът на 3-4-годишното да е разнообразен

Ако не ходи на градина, трябва да има контакти с връстници, да посещава занималня, детски клубове, за да има възможност да играе. Може да го водите в музеи, на театър, на изложби.
Не са му нужни компютърни игри, дълго гледане на телевизия, анимации на мобилните устройства. Дори да смятате, че тези занимания са „развиващи“ , на практика те не дават на хлапето възможност да фантазира, защото му сервират на готово всичко.

Мона Василева