3 правила за наказанията от Муми-мами

Родителите нямат много механизми, с които да помогнат на децата да вървят в правилната посока и да ги пазят от неприятности. Те могат да хвалят, се карат, да насърчават с думи и дела, да дават пример и да наказват. Това, може би, е всичко.
В този списък наказанието се превръща в истински препъни камък.
За да разберем основните правила на наказанието, ние се възползвахме от съвета на любимата героиня от детската книга Туве Янсон - мъдрата майка на Мумините.

Първото правило на Муми-мама  "Муми -мама може да поправи всичко, което е нужно."

Наказанието е начин да покажете на детето границите на приемливото поведение. Психолозите са установили, че детето трябва да разбира тези граници. Това му дава чувство на увереност, освобождава го от непрекъснатия избор и разтоварва нервната система. Така че не се притеснявайте, че от време на време забранявате нещо или го наказвате.
Разумните наказания не противоречат на детската природа, нямат за цел да потиснат индивидуалността му. Те са предназначени само да очертаят границите на разрешеното.

Второто правило на Мумините: "Трябва да се пазите от последствията от вашата неумереност"

Какво не може да бъде наказано детето? На първо място – затова, че изявява естествените си потребности.
Те са различни на всяка възраст. Например след първата година то иска да е близо до майка си, да я слуша, да я гледа, да не ѝ позволява да изчезне от поглед. Така работи природата – хлапето има нужда от майка си, за да оцелее.
На три или четири години основното занимание е играта, имитацията, изследването на околния свят.
А на седем или десет години е важно да установява социални връзки. Ако ние с нашите забрани му пречим, не само му вредим, но и губим време.

Снимка: Getty

Какво не бива да забранявате на детето:

Да бяга, да скача, да се катери. Играта и изследването включват енергични физически дейности. Детето се озовава в пространството на света и няма смисъл да го безпокоите. Можете да организирате нещата така, че да не унищожава нищо. Но постоянното „не бягай“, „не крещи“, „не се катери“, „не тичай“ противоречи на една от основните потребности на децата.

Да изразява емоциите. Особено лошо е положението с момчетата, които непрекъснато се опитват да потиснат плача защото помнят че „трябва да се държат като мъже“.
Запомнете: детето можете и дори трябва да плаче - независимо от пола. Страх, радост, негодувание – емоциите не трябва да бъдат забранени. Вашата задача е да помогнете на детето да ги разбере, да говори и да ги изрази по разбираем начин. 

Да подражава на възрастните. Изглежда всички знаят това, но в ежедневните грижи сякаш забравят. Ако детето се опита да измие чинии, но разлее вода из цялата кухня, трябва да преглътнете раздразнението и да се откажете от изкушението да го смъмрите или наказвате. Колкото по-големи стават децата, толкова по-внимателно ни наблюдават. И ако пушите, тогава да наказвате тийнейджъра, че пуши, би било лицемерие. Използването на нецензурни думи, измами, страст към компютърни игри - всичко това може изключително да ви дразни, когато го правят децата, но ако вие в ежедневието правите абсолютно същото, тогава имате ли право да ги наказвате за това?
Добрата новина е, че това правило работи и в обратна посока: ако сте учтив, честен, водите здравословен начин на живот, проявявате искрена загриженост за другите хора, тогава детето ще го усвои без нужда от допълнителни приказки.

Да следва безропотно възрастните. Помислете само колко пъти сте казвали на детето: „Прав съм, защото съм възрастен! Малките трябва да се подчиняват." Това е лишено от логика.
По-възрастният може да греши, може да не знае всичко, в крайна сметка може да е просто опасен. Детето трябва да не се страхува да противоречи и да възразява на възрастните и да защитава своята позиция. 

Третото правило на Мумините: "Трябва да намерите баланс между свобода и дълг."

Забраните трябва да налагаме, когато сме спокойни и уверени, а не действаме в състояние на вълнение и гняв.
Може лесно да обясните, правилата, които не може да бъдат нарушавани. Достатъчно е да се аргументирате с „така е в нашето семейство“. Казвайки това, вие постигате два цели: подчертавате принадлежността на детето към семейството, а вие се освобождавате от дълги и подробни обяснения „защо е необходимо едно ии друга нещо да се прави по този начин“.
Всяко семейство формулира житейски правила и граници на приемливото поведение, но има и общи, безусловни неща, които трябва да се следват. .

Какво не трябва да се допуска при никакви обстоятелства:

Агресия към хората. Важно е да бъдете безкомпромисни по този въпрос. Не бива хлапе, което вече се е научило да контролира движенията си, да посегне да бие майка си или баба си в лицето. Спрете вдигнатата ръка и я задръжте - това ще бъде достатъчно.
На тригодишно дете, което е ударило или ухапало приятел на детската площадка, трябва незабавно да кажете, че сте изключително недоволни от поведението му.
То трябва да се извини на тези, които е обидил, незабавно да го извадете от детската площадка.

Действия, които застрашават живота. Играта с ток и химикали, опасното поведение на пътя и други рискови дейности привличат децата. Важно е родителите да реагират възможно най-спокойнона това. Ако от ранна възраст, постоянно и без истерия, казват, че не може да се пипат проводниците, че коланът в колата е задължителен, че пътят се пресича само на зелена светлина и т.н., тогава няма да се налагат допълнителни усилия. Тези разбираеми и обосновани забрани ще се превърнат в дълбоки вътрешни насоки, които е малко вероятно да бъдат нарушени. Поне докато детето порасне и поиска да експериментира със собствения си живот.

Но това ще бъде съвсем различна история, за която ще ви бъде полезно още едно правило на Мумините:
„Понякога всичко, което трябва да направите, за да успокоите някого, е да му напомните, че сте там!“

По материали на deti. mail.ru Мона Василева