5 грешки, които убиват брака

Раждането на дете е важно и радостно събитие в живота на семейството. То обаче е истинско изпитание за отношенията между партньорите. „Съотношението на силите“ коренно се променя.
Голямата радост носи и големи отговорности.
Как ще се разпределят ролите, ще може ли майката да разчита на подкрепата на таткото, до колко той ще е нейна подкрепа и опора е въпрос. Въпрос, който може да бетонира връзката, може обаче и да я взриви. 
Семейният психолог Ирина Чеснова съветва какво категорично не трябва да правят партньорите в този важен и труден период.

Грешка 1: Делегиране отговорността за детето само на единия родител.
В нашата култура все още се смята, че грижата за детето е преди всико на майката. Тя го храни, следи развитието му, грижи се за него, когато е болно ... Татко, в най-добрия случай – е помощник, в най-лошия - се чувства некомпетентен и се дистанцира с традиционното: "Ти си майка, ти знаеш как".
Майката е натоварена и усеща катастрофалната липса на подкрепа. Когато човек сам е отговорен за детето и за всичко, което му се случва, изпитва постоянно безпокойство. Ресурсите ѝ намаляват, тя няма време да се възстанови.
Първо пита, а след това отчаяно настоява за помощ. Бездната от взаимни претенции се увеличава. Така постепенно се губи връзката, която е в основата на един щастлив, хармоничен брак.
Статистиката потвърждава: колкото повече таткото се грижи за детето, толкова по-нежни са отношенията между съпрузите.
Запомнете: детето се нуждае от двамата родители още от раждането си. Грижата, установяването на отношения на привързаност е задача както на мама, така и на татко.
Всеки трябва да се научи да усеща детето си, да бъде до него като „голям и силен възрастен“, способен да храни, играе и утешава.

Грешка 2: Затваряне в ролята и мисията „мама“
Другата крайност, до която може да стигне една майка, е да се хвърли стремглаво в живот, който е затворен между четирите стени на детското креватче и форумите на "мамите" в социалните мрежи.
В същото време бащата се оказва изключен от новите емоционални отношения в семейството, ревнува жена си дори от детето и натрупва недоволство. Той започва да отхвърля всяка молба, като по този начин протестира срещу загубата на емоционална връзка със съпругата си.
Така между двамата започва да расте стена от отчуждение, зад която всеки се чувства неразбран и самотен.
Не се фокусирайте само върху родителските си роли. Не забравяйте, че всеки иска да се чувства обичан и желан. Изпращайте сигнали един на друг, че другият все още е значим и ценен.
Брачните отношения са основната ос, върху която се гради всичко останало. И е жизненоважно тази "ос" да бъде силна и изпълнена с любов.
Казвайте си по-често „Обичам те!“, „Благодаря ти“, „Как да те подкрепя?“. Има научно доказан бонус към тази стратегия: емоционалната близост и увереността в надеждността на партньора улесняват приемането и даването на подкрепа.
И още нещо: дръжте се по-конструктивно и по-малко се ядосвайте на партньора в случай на конфликти.

Майка и татко се радват на бебето си. Снимка: Getty

Грешка 3: Кой за какво е отговорен
Този малчалив спор не идва от злоба, просто никой никога не ни е учил на това. С раждането на бебето става необходимо да се преразпределят ролите, времето и парите.
И на този етап трябва отново да се договорим кой какво прави, кой за какво отговаря, кой на кого и в какво помага.
Ако не го направим, всеки ще очаква нещо от другия "по подразбиране" да върши едно или друго, и ще бъде много обиден и възмутен, когато тези очаквания не съвпадат с реалността.
Разбира се, винаги трябва да имате възможност да предоговорите тези отношения.
Не забравяйте основната точка на това „споразумение“: вашите отношения, нагласата ви един към друг, увереността, че всеки може да говори за нуждите си и да получи искрен отговор.

Грешка 4: Позволяване роднините да се месят
Тук е необходимо да се направи уговорка: разбира се, младите родители се нуждаят от полезен опит, който по-старото поколение може да предложи. Помощта на родителите обаче често се оказва особена - или те критикуват младата майка за нейната неопитност, а таткото за неговата незрялост, или дават съвети, които звучат като назидание.
В други случай пък се опитват да „направят всичко по-добре“, като демонстрират колко са полезни и незаменими.

Какво може да каже младата майка? „Мамо, ти имаш собствен опит, който е изграден, наред с други неща, върху открития и грешки. Чувам всичко, което казваш и ще приема с благодарност всичко, което ме устройва. Но аз трябва да придобия собствен опит. И, разбира се, няма да откажа помощ, която ще ми позволи да пестя сили и да се чувствам по-уверена.“

Не забравяйте за "брачната ос". Връзката ви със съпруга ви е най-важното нещо. Опитайте се да избягвате ситуации, когато роднини "с най-добри намерения" се намесват твърде активно във вашите дела и ви настройват един срещу друг.

Грешка 5: Упреци към партньора, че е лош родител
Да упреквате, да критикувате другия: „Ти не си достатъчно загрижен“ , Всичко се обърка, заради теб!“, „Няма ли да се сетиш ...“ - това не е добра стратегия.
Жените често обвиняват съпрузите си в липса на отношение и инициативи към децата. Мъжете, че съпругите не се справят с "майчините си задължения" и неефективно разпределят сили, време, бюджет.
Какво стои зад това? Като правило, напълно различни послания: „Искам да се чувствам толкова спокойна, че да мога да разчитам на теб.“ Или: „Страхувам се, че нещо ще се обърка, вината ще бъде моя и ти ще се разочароваш от мен. Страх ме е, че не съм добър в това и затова се отдръпвам. Отивам там, където знам какво да правя и където се чувствам в безопасност – на работа, на компютъра, при приятели...”.
За да не се завъртите по спиралата от взаимни обвинения, кажете: „Трудно е и за двама да свикнем с ролята на родители, но ще се справим. Ще свикнем. И ще бъде по-лесно, ако се подкрепяме, искрено, без нападки, ако споделяме това, от което всеки има нужда в момента и, колкото и да е трудно.
Казваме твърдо:  „Аз съм тук, аз съм до теб, можем заедно да се справим."
Тогава връзката ви ще бъде силна, топла, доверителна и ще има шанс да остане такава за цял живот.
Мона Василева