3 стила на възпитание, които вредят

Мечтата на всеки родител е да изгради топли, приятелски отношения с детето си и да го научи да уважава и пази границите на другите. Да бъде пример за него и да му покаже как да поема отговорност и да преследва целите си.
Няма идеален метод на възпитание, който да гарантира всичко това. Но има и такива, чиято вреда е доказана от науката.
За тях говори американският психиатър  Марк Травърс. 

Авторитарно възпитание: контрол вместо диалог

Строга майка съветва дъщеря си. Снимка: Shutterstock

Авторитарният стил е свързан с ниско ниво на емоционална близост и високо ниво на контрол. Той разчита на подчинението, дисциплината, и спазването на правилата.
Децата не получават обяснява защо нещо трябва да се прави по този начин, а не по друг. До определена възраст тяхното мнение и предпочитания почти не се вземат предвид и всяко неподчинение се наказва строго.
Този метод на възпитание беше популярен и у нас в една друга епоха.

Как изглежда в живота
На детето е строго забранено да излиза на разходка след 20:00 часа, дори ако има рожден ден на съученик или денят е дълъг и топъл.
В същото време причините не се обсъждат и всяко възражение завършва с наказание - например забрана за използване на телефона, лишаване от джобни ...Гласът на детето просто не се чува.

Какво лошо има
Според проучване , цитирано в World Journal of Social Sciences, децата, израснали в такива семейства, често по-късно смятат, че техните емоции и желания са маловажни.
По-слабите се затварят в себе си, страдат от ниско самочувствие и страх от грешки, докато по-силните стават бунтари, за които протестът става единственият начин да изразят себе си.
Освен това авторитарното родителство създава у детето усещане, че любовта трябва да се заслужи с добро поведение. Това затруднява изграждането на здрави взаимоотношения в зряла възраст, където са важни не само правилата, но и доверието, гъвкавостта и взаимното приемане.

Най-добри приятели: приемане, без никави правила 

Снизходителното възпитание е известно още като „laissez-faire“ ( оставете го да прави). При него има висока степен на емоционална близост и почти пълна липса на правила и изисквания.
Родителите се опитват да бъдат „най-добри приятели“ за детето си, позволяват му да прави каквото иска и всячески избягват конфликти. И се оправдават с „но той още е дете“.

Как изглежда в живота
Детето само решава кога да си легне – дори в два часа през нощта в делничен ден. Родителите може дори да не му се карат за лоша оценка или лошо поведение, защото основното е да не няма натиск.
В магазин детето може да направи сцена, да се търкаля по пода, а в транспорта да стои с крака на седалката. Родителите или ще го игнорират, или ще му купят подарък, за да го успокоят.

Какво лошо има
Този стил изглежда приемлив. Детето получава безусловна любов и защита във всяка ситуация. Но изследванията показват, че това го лишава от вътрешна подкрепа и ясни насоки.
Без правила и граници децата не разбират къде свършва „може“ и започва „не може“, а липсата на отговорност за действията им не им позволява да се учат от грешките и да осъзнават последствията от действията си.

Според проучване от 2016 г. децата, отглеждани в стил на свободен дух, са по-склонни да израснат с чувството, че светът трябва да се съобразява с техните желания. За тях е по-трудно да се адаптират към изискванията на училище, а по-късно и на университета или работодателите. За тях е по-трудно да изградят взаимоотношения в екип или в двойка - навсякъде, където са необходими дисциплина, отговорност и способност за компромис.
Те трудно се справят в ситуации, когато очакванията им не са изпълнени.

Неангажирано възпитание: свобода без подкрепа

Баща и син говорят. Снимка: Shutterstock

Uninvolved parenting се характеризира като комбинация от пълна свобода с минимално участие на родителите в живота на детето.
Родителите осигуряват на детето елементарни нужди – храна, облекло, покрив над главата, но в същото време почти не се интересуват как живее детето, кои са приятелите му, какви са неговите успехи и грижи.

Как изглежда в живота
Детето се връща от училище в празен апартамент, подгрява само вечерята и сяда да си пише домашните (или отива до телефона си).
Родителите му работят до късно вечерта, рядко водят сърдечни разговори с него, не идват на училищни събития и са практически безразлични към проблемите му. В същото време от ранна детска възраст той се насърчава самостоятелно да решава проблеми и да се справя със собствените си проблеми.

Какво лошо има
Този стил граничи с емоционално и физическо изоставяне - въпреки че родителите може искрено да вярват, че по този начин дават на детето "пространство за независимост".
Но тези деца се чувстват самотни и ненужни, тяхното самочувствие се основава на чувството: „Аз не съм важен дори за най-близките си“.

Според проучване в Cureus от 2022 г.  децата от такива семейства са по-склонни да страдат от тревожни разстройства, депресия и поведенчески проблеми. За тях е трудно да изградят доверителни отношения в живота на възрастните и рискът от попадане в лоша компания или различни зависимости е значително по-висок.

Какво да направите, ако се разпознаете

Важно е да запомните: няма идеални родители. Често съчетаваме елементи от различни стилове – понякога сме твърде строги, а понякога отстъпваме там, където не трябва.
А понякога сме толкова уморени или заети със собствените си проблеми, че не ни остават сили да се занимаваме с детето си, да рисуваме с него или да отидем на училищно парти.

Така че първият съвет е да приемете себе си и да се откажете да бъдете идеалният родител. И не забравяйте, че всяко дете е уникално и няма универсална рецепта за отглеждане на дете – многодетните майки и бащи знаят това особено добре.

За да разберете по-добре ситуацията във вашето семейство, задайте си въпроси: „Защо се държа така и реагирам по този начин на поведението на детето си?"
Може би така сте били възпитани - и това е просто познат сценарий. Или, напротив, с всички сили се стремите да не приличате на собствените си родители, да правите всичко обратно.

Научете се да виждате уникалните черти на детето си и да го слушате, дори ако емоциите му са неприемливи или ви се струват нелогични. Но не забравяйте: децата се нуждаят не само от любов и внимание, но и от ясни граници, правила и ясни „да“ и „не трябва“.

Ако сте объркани, не се страхувайте да потърсите подкрепа – от детски психолози, родителски консултанти, семейни специалисти.

Едно дете не трябва да печели любов чрез пълно подчинение или удобно поведение. То е ценно само по себе си – със своите капризи, грешки и сложни емоции. Важно е да сте там, да го видите и да му помогнете да се справи с този труден свят, а не просто да чакате и да изисквате резултати.

По материали на  Psychology Today, Мона Василева