6 ситуации, когато трябва да отстъпите пред тийнейджъра

Понякога е много важно да дадете избор на тийнейджъра, дори да ви се струва (а и често е точно така), че той не е прав. Ето какво е добре да знаете за моментите, в които е добре да оставите думата на подрастващото дете.

Отношенията между родителите и тийнейджъра често са доста сложни. Едните не разбират защо тихото и спокойно дете се е превърнало в мрачно, мразещо всички създание, а пък други мечтаят да се отърват от родителския контрол, защото момчето/момичето вече е голямо.

В един момент се случва това, че децата и родителите говорят на различни езици. Децата се обиждат, че родителите се интересуват само от оценките им в училище и съвсем не се занимават с техните проблеми. А родителите не знаят как да повлияят на детето - защо в стаята му е такъв хаос, защо само нагрубява, когато говори, и принципно нищо не иска да прави?!

Да говорите нормално с тийнейджъра понякога е много трудно.

Снимка: Shutterstock

Кои са причините

Работата е в това, че за родителите детето винаги е дете, без значение на колко е години. Което означава, че родителят знае „по-добре“ как то да живее, с кого да общува и какво да си облече. И то е задължено да слуша и да не спори, поне докато живее с родителите под един покрив. Това е свързано с факта, че в съвременното общество се удължава периода на детството.

В наши дни много тийнейджъри и дори хора на възраст 20–25 години са все още издържани от родителите си. При това детето е достатъчно голямо, че да им собствено мнение и разсъждения, за да взима самостоятелни решения. Но, докато живее под родителската опека, е длъжно да се съобразява с всичко.

Детето ви е чисто нова личност, а не част от вашия живот. Затова му дайте възможност да сбърка, за да може от собствен опит да разбере, че не е било право. Подобни спорни ситуации, в които може да оставите последната дума на тийнейджъра, могат да възникнат на практика всеки ден.

Когато тийнът не иска да си прибира нещата в стаята или не пуска никого вътре

На него му е необходимо да си има свой ъгъл, в който му е комфортно. Затова е добре родителите да чукат на вратата и да не нарушават личното му пространство.

Когато иска – подрежда, когато не иска – не подрежда. Това не ви вълнува, освен  в случай, че трябва да викате ХЕИ, за което също може да направите ултиматум на детето.

Другарува не с „правилните“ деца

Приемете факта, че, уви, детето не е на 3 годинки, че да можете да го извадите от пясъчника. И да му забраните да общува с този или онзи също не трябва.

Дори ако смятате взаимоотношенията му с други хора за вредни или опасни, за съжаление забраната за общуване води само до негативна реакция от страна на тийнейджъра и се разглежда като пряко вмешателство в личния му живот.

Яде пица и чипс

Дайте му възможност да избира какво да яде поне веднъж на ден. Дори и избраното да е много вредно, тийнейджърите е добре да разберат последствията от подобни решения – така че нека да качи няколко килограма или да го заболи корема от „готината“ храна.

Не си пише домашните

Ученикът в средните класове трябва да разбира своите отговорности, както и това, което го очаква, ако не ги изпълни. В крайна сметка, до пенсия ли ще се занимавате с неговите задачи по алгебра и геометрия? Също така е редно да има наказания за лошо представяне на контролни. Например, допълнителни занимания с учител, а не разходки по парковете с приятели.

Не иска да влезе в „правилния“ университет

Родителите често решават съдбата на детето след средното му образование. Но не се замислят дали това ще му е по сърце или не. Да, те избират професия, която ще му вади хляба, но това не означава, че всички деца трябва да станат юристи. Може би детето ви иска нещо съвсем различно?

Затова не спорете, ако то не знае къде иска да учи и какво иска да бъде. Дайте му време да помисли, да ходи на различни уроци...

Дрехите на тийнейджъра също могат да раздразнят родителите.

Снимка: Shutterstock

Не иска да се облича, както смятате за добре

Да, това е още един предмет за всекидневни спорове и скандали с родителите и децата – в какъв вид то излиза от вкъщи, как се облича, носи ли шапка или шал. Нека детето да разбере, че може да се простуди и да пропусне ваканцията, без да може да си играе с приятелите. И така следващия път ще започне да се облича според времето. Или пък ще се закали и ще престане да боледува.

Приемете факта, че колкото повече пораства детето, толкова повече ще му се налага да взима самостоятелни решения. Задачата ви в този момент е да му покажете, че лошите избори водят до плачевни резултати.

По материали от Letidor