9 фрази, с които (не)стимулираме детето

Понякога по инерция от устата ни се изплъзват фрази, с които се опитваме да насърчим или да успокоим детето. Те обаче имат обратен ефект или остават нечути. Ето защо и ето кои са те.

 1. "Браво, добре свършена работа“

Изследванията сочат, че като постоянно хвалим детето, ние го правим зависимо от нашето мнение. Ако постоянно му казвате „Добре свършена работа“ или „Браво“, пригответе се за факта, че похвалата ще стане основната му мотивация за действие и то постоянно ще я очаква от вас.

Това води куп проблеми: липса или понижено самочувствие след първия сериозен провал, отсоствие на стремеж и т.н.
Затова спрете да хвалите детето си за всяка дреболия. Да се ​​облечеш бързо и спретнато, да прибереш чиниите, без да ти напомнят, не е постижение, достойно за аплодисменти, това е в реда на нещата.
Оставете своето „Браво! Ти успя!“ за истински победи.
Ако желанието да хвалите за всяко малко нещо не е изчезнало или го правите по навик, кажете го по различен начин, отбележете конкретни постижения и подробности. Ако на пясъчника е имало ситуаиця за конфрикт, а детето се е държало достойно, му кажете нещо като: „Хареса ми, че не се разсърди и не плака, а го остави да си играе с играчките ти.“

2. „Не говори с непознати“

Детето трудно ще разбере подобна забрана. Ако непознатият е усмихнат и любезен, то няма да го възприеме като потенциално опасен човек. Освен това, ако детето сляпо следва тази инструкция, светът ще му се стори неприветлив, враждебен и пълен с опасности. То може да започне да се страхува от всички.
Дайте ясни инструкции. Работете с популярни сценарии с него.
Детето трябва ясно да разбере как да се държи, ако непознат му предложи бонбон, сладолед, сладкиши, или ако той го помоли да отиде с него у дома, за да види новородените котенца, или пък ако го покани да влезе в колата, за да му покаже пътя до най-близкия магазин.

Момченце, което има рана и плаче. Снимка: Getty

3. „Няма нищо страшно“

Детето ви е паднало, вие тичате към него в паника и виждате, че нищо опасно не се е случило. То избухва в сълзи и духа върху ожуленото си коляно, а вие му казвате, че всичко е наред и, че „не е страшно".
Това е опит да успокоите повече себе си, отколкото него. За него обаче раната, която кърви е нещо страшно. Боли го и затова плаче.
Вашата задача не е да подценявате емоциите му или да ги отричате, а да му помогнете да се справи с тях.
Прегърнете го и му кажете нещо като: „Разбирам те, ти се изплаши, когато падна. Боли ли те в момента?“
Предложете му да избере: лепенка или целувка (или и двете).

4. „Побързай, побързай“

Детето ви яде бавно закуската си или не може да се справи с връзките на обувките, а вие закъснявате за пореден път.
Вместо да го пришпорвате и да увеличавате стреса, смекчете тона си и кажете: „Хайде да ускорим нещата“.
По този начин ще подчертаете, че сте от същия отбор на закъснелите и ще премахнете допълнителното бреме на вина от него.
В крайна сметка вие сте станали с 5-10 минути по-късно и затова започвате да закъснявате.
Добро решение е да превърнете всичко в състезание в духа на „Кой най-бързо ще изпразни чинията“. 

5. „Не можем да си го позволим“ 

Това е най-лесният ефективен начин да откажете безполезна покупка. Но ако го използвате често, детето ви може да остане с впечатлението, че нямате контрол над финансите си или че не печелите добре.
Този отговор изобщо не е подходящ за по-големи деца, които осъзнават абсурдността на ситуацията, когато купувате кола, но не можете да му купите нов телефон. Ще изглежда като извинение и безразличие към неговите желания.
Затова вашето послание трябва да е различно: „Можем да си го позволим и разбираме, че наистина го искаш. Но сега спестяваме пари за по-важни неща.“
В същото време детето трябва да разбере, че семейството спестява не само от него, а че и вие се налага да се отказвате от някои неща.

6. „Внимавай! Ще паднеш"

Когато крещите това на дете, което скача от високо, само отвличате вниманието му. По този начин е по-вероятно да падне.
Освен това психолозите твърдят, че във фразата "Не тичай!" (не бягай, не скачай и т.н.) частицата „не“ често остава нечута и командата придобива точно обратното значение.
Всичко, което можете да направите, е да сте готови да помогнете, ако се случи проблем.
И командите, свързани с безопасността, трябва да бъдат формулирани ясно и кратко. „Дръж се“ вместо „Не падай“. „Спри“ („стой“) - вместо „не бягай“ и „не скачай“.

Семейство на разходка в планината. Снимка: Getty

7. "Аз съм на диета"

Следите ли теглото си? Нека детето не знае подробности за диетата, не се мерете пред него всяка сутрин на кантара и не коментирайте. Нека не знае всеки детайл.
По-добре е да давате положителни коментари в духа на: „Ям здравословна храна, защото тогава се чувствам страхотно“.
Същото е и със спорта. „Трябва да вляза във фитнес и здраво да тренирам“, звучи сякаш спортът не е особено привлекателен и ще го правим насила.
По добре кажете: „Толкова е хубаво навън, ще отида да тичам“
Съгласете се, разликата е очевидна, в този случай детето може да поиска да се присъедини към вас. 

8. „Сладкиши само след ядене“

Забравете тази фраза. С нея определено ще се уверите, че детето ще хапне набързо, няма да се наслаждава на храната и ще я възприема като наказание. Ще бърза да стигне до десерта.
Може да промените малко формулировката и да кажете: „Първо вечеряме, а за десерт имаме...“
По-често хвалете здравословната храна, така че детето да го забележи.
Обяснете му разликата между нездравословните и здравословните храни. Вие сте основният модел за подражание и постепенно детето ще приеме вашите хранителни навици. 

9. „Нека ти помогна“

Когато детето ви опитва да построи сложна кула или да реши пъзел, е изкушаващо да му се притечете на помощ.
Не бива обаче да правите това през цялото време, нито да се намесвате твърде рано. Защото така ще го научите да чака готово решение.
Вместо това задавайте насочващи въпроси – те ще му повогнат сам да се справи.

По материали от Parents, Мона Василева