Моля, не гушкайте детето ми!

Не мога да позная деветмесечния си син! В ръцете на приятелката ми, дошла на гости, той се извива във всички посоки и се опитва да се изтръгне от нея, хленчи и отчаяно се озърта на всички страни. Стиснах зъби и изтърпях, но за следващото идване на гости реших да се подготвя.

Какво казват психолозите

След като прочетох "Тайната опора: привързаността в живота на детето“ на Людмила Петрановская, разбрах: това е класическа криза на едногодишните! На 8-10 месеца детето вече различава добре близките от чуждите хора и е силно привързано към мама. А в ръцете на непозната леличка се опитва да си възвърне зоната на комфорт.

Непознатите възрастни могат да бъдат просто неприятни за децата – миризма на парфюм, бодлива брада... Ето какво е написал за това знаменития педагог Януш Корчак: „Тези техни ласкави думички, погалвания, постисквания и потупвания, тази тяхна фамилиарност… Сконфузено, детето чака кога ще свърши всичко това…“

Може би аз ревнувам? Нежното, любимо мило мое дете го държат на ръце и чувството за собственност и хиперопека могат да се включат въпреки моята воля! Започнах да анализирам: действително ли детето ми не е такова, каквото е било винаги?

Психолози твърдят: ако то е спокойно и гледа с интерес, майката се притеснява напразно. Но в нашия случай виковете и желанието да се откопчи бяха налице! И тогава, преди да дойдат поредните гости, съставих следния план:

Какво да правя с детето?

Ако то само леко капризничи, просто ще го наблюдавам. Моето спокойствие може да му се предаде: „Веднъж мама ме даде на леличката, значи ѝ се доверява“. Когато на хоризонта се зададе истерия, гушвам и успокоявам – може би му е нужно време, за да свикне с новото лице. Чувала съм, че децата сменят емоциите си много бързо.

Изясних си главното: стряскането, подигравките и превръщането на хлапето в център на внимание са категорично забранени. Принуждаването му да контактува с чужди хора е нарушение на програмата за безопасност, заложена в главата му.

Какво да кажа на гостите?

Когато отново дойдоха гости, им обясних, че новите лица са непривични за детето. Обещах да го подържа малко на ръце, докато свикне с тях, а после да дам на всеки от тях да пообщува с него. Преговорихме и още един важен момент: моето дете е много самостоятелно.

Когато е заето с играчките си, не е нужно да го вземат и да му говорят. Откъснато от своето занимание, то започва да крещи.

Въвеждам в кръга на доверие

Много е подходящо да инструктирате гостите следното: Усмихнете се, помахайте на детето с играчка, разменете няколко думи с майката. Ако малкото ви загледа заинтересовано, погледнете го в очите и му кажете нещо мило. Когато се усмихне, протегнете ръце към него. Можете да го вземете на ръце, ако то изрази желание за това. Всичките ми трима гости се отнесоха към молбата ми с разбиране, така синът ми общува с всички, смя се и се забавлява.

Полза и последствия

След първото посещение, когато общуването на приятелката ми се оказа травмиращо за детето, то наруши съня си и няколко дни не искаше да слиза от ръцете ми.

След второто идване на гостите имаше скок в развитието му – започна активно да пълзи във всички посоки, запомняше бързо имената на играчките и построи своята първа кула от кубчета!

Нещата са ясни: стараейки се да предпазят малкото от психологически травми, много родители отклоняват визитите на гости едва ли не докато то навърши годинка. По мое мнение обаче това е неправилно – детето трябва да разбере, че освен мама и тате светът е пълен хора, от които не бива да се страхува. Но за поведението на гостите си отговарям аз…

Анна Комонова