Нощният дневник на една майка

Да бъдеш майка е изтощително – отнема сили и време. И всяка жена, която има малко бебе, знае че времето ѝ за почивка е кът. И дори, когато е време за сън, тревогите и плановете за утрешния ден не я оставят да мигне. А с подготовката на програмата - хранене, смяна на пелени, разходка, къпане ... мозъкът ѝ няма и минута отдих.

Американската блогърка Рейчъл Фарел се забавлява, описвайки вътрешния диалог, който цяла нощ я държи будна. Младата жена, която живее в Чикаго, нагледно показва как всяка жена, която има новородено, трепери, тревожи се и се вглежда във всеки детайл дори посреднощ.
Рейчъл пуска текста в своя блог  Raves and Revelations, а след това и Huffington Post го публикува.
Ето нейния нощен дневник:

21:00 – „Изтощена съм. Умирам за сън.“

22:30 – „Бебето е още гладно? Пак ли?“

23:30 – „Добре, бебе. Да побързаме."

23:35 – „Боже, колко е прекрасно. Обожавам този момент, когато сме заедно.“

23:45 – „Това ще продължи поне няколко часа. Ако успея да поспя, утре бих могла да поспортувам или да направя дълга разходка с бебето.“

1:00 – „Пак ли?!“

2:00 – „Боже, заспала съм, докато го кърмя. Добре,че не е паднало от скута ми.“

2:05 – „Моля те, Господи, направи така, че бебето ми да спи до сутринта.“

2:24 – (Чува бебето да кашля) „Какво беше това?" (Чака, за да види дали ще заплаче. Нищо.) „А, ако е на път да се задави? Не се дави... Щях да разбера, ако се задушаваше.“

2:24 – „Забравих да го оригна, след като го кърмих последния път. Ако повърне в съня си и го направи безшумно, без да усетя, че има проблем?“

2:47 – „Няма да си простя никога, ако се задушава и аз не отида да проверя. Трябва да отида в другата стая. Така и така вече се събудих.“

2:48 – (След като слага длан под нослето на бебето, за да провери дали диша) „Благодаря ти, Господи!“

3:25 (Чува шум по бейбифона) „Моля те, не се буди. Моля те...“

3:28 (Бебето плаче)

3:50 – „Ако обичаш, молЯ те, моля те, моля те, заспи отново.“

4:00 – „Той е толкова красив и спокоен, когато спи. Ще го полюлея още малко.“

4:10 (При връщане в леглото) „Толкова съм уморена...“ (Бебето плаче)

4:11 (Въздишка)

4:15 – „Боже, благодаря ти, имаше нужда само от биберона си.“ (Съзерцава повече от 5 минути бейбифона, за да се убеди, че бебето спи. Спи. Връща се в леглото и тя.)

4:21 (Бебето се размърдва)

4:22 – „Не може да бъде. Това бебе има шесто чувство и усеща кога главата ми се допира до възглавницата."

4:24 (Дава му биберон отново.)

4:28 (В бейбифона се чува звук от смучене на биберон. Бебето отново плаче.)

4:30 - „Мразя проклетия биберон.“

Продължението може да прочетете в блога на Рейчъл, а и сигурно ви е познато.

Източник: Famili.fr