Белези от изискващата майчина любов

Има такава любов. Родителите обичат детето, но постоянно очакват или изискват от него нещо. Когато не получат желаното, върху хлапето се стоварват упреци, гняв, наказания.
Тази изискваща любов поражда страх и недоверие: детето постоянно се съмнява, че няма да оправдае надеждите.
Напрежението се отразява на психиката му. То става затворено, потиснато и наплашено. Не може да види своите потребности, желания, мечти, способности. И започва да живее в света на високите очаквания и изисквания на своите родители.
Вероятно се досещате, че в бъдеще то ще се превърне в пасивен, лишен от инициатива, нещастен човек.

Последиците от тази „любов“

Какви ще са последиците, зависи в голяма степен от психиката на конкретното дете. Но „следи“ винаги има.

1. Постоянно чувство за вина. Всеки от нас е срещал такива хора, които постоянно се извиняват и се чувстват виновни за нещо. Ако са край вас, сте наясно със същността на проблема. Още преди да се захване със задачата, той е убеден, че нещо ще обърка и, че няма да се справи. По-нататък в живота той няма да погледне към по-висока длъжност, защото ще е уверен, че ще се провали. И няма да се чувства комфортно никъде.
Такива хора са нещастни в брака, защото са убедени, че и семейството им е недоволно от нещо.

2. Тревожност. Когато детето свикне да живее в страх, то продължава така, без значение какви са обстоятелствата около него. Понякога дори не може да разбере какво точно го тревожи, защото няма никаква причина за безпокойство. С течение на времето това може да отключи психическо разстройство.

3. Раздразнителност и гняв. Нервната система не остава равнодушна към постоянното напрежение. Детето започва да се дразни, ядосва се от всяка дреболия и стоварва лошото си настроение върху околните.

4. Желание за уединение. Страхът, че няма да се справи, ражда защитна реакция – детето иска да остане само и се изолира от околните. Това става подсъзнателно. То усеща, че когато е само, е в безопасност.

5. Емоционална студенина. Постоянният страх и недоверие заглушават другите емоции. Така детето расте лишено от възможност да се радва и вечно преживява нещо негативно.

6. Жестокост и деспотичност. В отговор на непрестанните родителски изисквания, детето формира излишна жестокост. Родителите имат високи цели и не се вслушват в неговите обяснения, а непрекъснато изискват. 
В един момент то се научава как да се изплъзне, заобикаляйки условията. Все още обаче детето не умее да анализира и да разсъждава. Подобно на машина то получава желания резултат. Така в бъдеще се формира деспотичния човек.

Не е важно какъв точно човек кове тази изискваща любов – слаб и тревожен или жесток и безчувствен. По- важното е, че личните ни амбиции рушат детската психика. И това хлапе няма да бъде щастливо в бъдеще. 

В продължението утре четете: какви въпрос да си зададем като родители и как да се справим с проблема.

Светлана Садова, адаптация Мона Всилева