Белези от изискващата майчина любов

Уж е любов, а оставя белези върху психиката на детето. Какво ли не правят родителите, водени от желание да му осигурят щастливо бъдеще? Такава е изискващата любов. Тя остава отпечатък върху характера му за цял живот, но не го прави щастливо.

Детето постоянно се страхува, че няма да оправдае надеждите на родителите си. То става плахо, развива чувство за вина, тревожно е, раздразнително и емоционално студено.
Защо и как се случва това, обяснихме в първата част на материала. 
Сега е ред на конкретни съвети.

Какви въпроси да си зададем

Идва време да се попитаме, как обичаме детето си

Аз обичам детето си ... Слагате ли препинателен знак в края но това изречение. И какъв е той? 

- външно много ми харесва, но ...

- какво бихте променили в характера на своето дете?

- колко успешно е детето ви? И може ли в бъдеще да бъде по-успешно?

А сега задайте същите въпроси и на себе си. Вие самата обичате ли се? Харесвате ли външния си вид? Ако отговорът е „не“, защото тогава не работите по въпроса.
Щом честно анализирате своите чувства към себе си и към детето, вероятно ще откриете, колко често намирате оправдания за себе си, но не откривате такива за детето. И, че обичате себе си с безусловна любов, а към детето любовта е изискваща.

Как да поправим щетите

Никога не е късно човек да си признае грешките и да опита да ги поправи. Не губете време. Започнете веднага. Всеки ден от детството е ценен за вашия син/дъщеря.

1. Бъдете честни. Научете се да признавате своите несъвършенства и да прощавате несъвършенствата на своето дете.

2. Не поставяйте пред детето непостижими цели. Всяка задача трябва да е адекватна за възможностите и възрастта му.

3. Искрено се радвайте на победите на своето хлапе, колкото и малки да са те.

4. Изключете от речника си изрази като „Знаех си аз? „ „Аз те предупреждавах!“ , „Вече ти говорих за това“. Защото със страховете само ще блокирате инициативите на хлапето. С времето те разрушават всяко начинание и инициатива.

Безусловната и изискващата любов са две противоположни сили. Коя ще тласка напред и ще допринася за развитие на детето, зависи от родителите.
Помнете обаче, че детето е дошло на този свят, за да живее, а не да реализира вашите мащабни амбиции. Безусловната любов му гарантира щастие, увереност в собствените сили, без да има нужда да доказва нищо. С тази любов то ще расте щастливо и доволно от себе си.

Светлана Садова, адаптация Мона Василева