Четирите Коледи

В живота на човека има три възрасти. Първо той вярва в Дядо Коледа. После той не вярва в Дядо Коледа. И накрая той е Дядо Коледа

В този стар виц има немалко истина

Замисляли ли сте се колко вида Коледа празнуваме през живота си? Един, два, три…? Или все пак четири? Да, празникът е глобален, като изваден под индиго в много страни, кътчета и дори души (ударението на и) на няколкомилиардната ни планета. Сякаш всички правят едно и също, когато наближи 24 декември. Всяка година.
Е, не е точно така. Нека си признаем: на 4 години гледаме Коледата с ококорени, чисти и вярващи очи и всичко е възторг – от белобрадия старец до бонбона, който стискаме в ръка, на 14 за много от нас тя е досадна вечеря със скучните родители, които дори невинаги ни поднасят подходящия подарък, на 34 е тържество на потребителството, а на 64 се хващаме за спасителната традиция в опит да съберем поне веднъж годишно пръсналото се по цял свят семейство. Тук, разбира се, става дума за външната страна на този прекрасен празник, който изначално е Рождество Христово - нито повече, нито по-малко.
Но нека се върнем към онзи златен момент от нашето детство, в който наистина вярваме, че човекът с червения костюм, големия корем и бялата брада съществува.

Когато магията е реална.

Когато още нямаме и 4 години и с трепет и малко страх очакваме огромния заскрежен гостенин. Дали е получил писмото с желанията, ще донесе ли мечтания подарък? Ами ако е научил, че не сме били достатъчно послушни и в чувала няма нищо за нас? Подаръците. Те са основното, но все още не единственото. Все още не ни се полагат по презумпция. Или по-скоро сме малки, за да разберем, че е тъкмо обратното. Стараем се да си ги заслужим, макар и в последния момент.
Седемте (или девет) постни ястия на трапезата на Бъдни вечер по никакъв начин не ни впечатляват, баницата с късмети е просто нещо вкусно, в което мама или баба е сложила разни странни неща, които не стават за дъвчене. Виж, коледната елха е нещо друго - прекрасна, накичена с играчки и мигащи лампички от нас самите. Радваме й се искрено всеки ден, докато най-накрая не намерим под нея красиво опакованите кутии (в случай че сме заспали тъкмо когато добрият старец е позвънил на вратата).
Няма нищо чудно в това, че в повечето семейства Коледата е празникът, сякаш посветен главно на децата. Реално самата му природа е такава. Психологът Лудвиг Джекилс се опира на

древните митове за обновлението,

с които е свързан този ежегоден и цикличен фестивал, и показва, че основният му подсъзнателен и съзнателен смисъл за всички народи и култури е краят на един стар цикъл и възхваляването на новото начало. А какво са децата, ако не едно ново начало? Ето защо според Джекилс стремежът в този ден да зарадваме малките и да възобновим надеждата им за това, че животът от днес продължава по-добър за всички, е ключова в съграждането на позитивни и креативни нагласи в новия човек, които му дават мотив да продължи напред и да се развива в положителна насока. Хубавото е, че това става не с досадни наставления, а по един приятен за всички сетива начин.

Продължението четете в Обекти.бг