Да отгледаш уверено дете: не е трудно

Всеки родител иска детето му да расте уверено и със самочувствие. В същото време, без да си дава сметка, подмолно руши неговата вяра в собствените му сили.
Как да укрепим самочувствието на хлапето, разказва  психоложката  Екатерина Хломова  и дава конкретни съвети. 

Не се тревожете

Момиченце, което е доволно от постиженията си. Снимка: Getty

Децата опознават света чрез опит и сетивата си. Прекомерните предупреждения: „Бъди внимателен“, „Опасно“, „Не пипай“, „Не яж“, „Пази се“, насаждат в съзнанието му чувство за малоценност и неспособност да се справи.
Детето попива нашето безпокойство като гъба.
 От психологическа гледна точка, постоянните забрани на подсъзнателно ниво се възприемат от детето като „Страхувай се! Не живей!“
Така формираме изплашен човек, който расте с нагласата: „Предпочитам да не правя нищо, за да не се случи нищо лошо!“ 

Не сравнявайте

Ако смятате, че упреците в духа на „Ани вече може да брои “ ще помогнат на вашия първокласник да учи по-добре, грешите.
Неговата логическата верига е различна. „Ани брои добре, което означава, че съм лош, глупав“.

След такива сравнения детето губи доверието във възрастния. Сравнявайки го с другите, вие показвате, че харесвате тези успешни деца много повече от него. Постоянните сравнения му създават страх, че не е достатъчно добър. И този страх остава завинаги.
През целия си живот то ще се опитва да бъде „не по-лош“ , но винаги около него щи има някой по-успешен и талантлив.
А истински уверените хора не гледат към постиженията на другите. 

Вярвайте в него

Често родителите нямат достатъчно търпение, за да дадат възможност на детето си да се справи самостоятелно с трудна задача. Ако те не му позволяват да опитва нови неща, то получава посланието: „Те не вярват в мен, че мога да го направя, че ще успея“.
Ако стремежите му очевидно са обречени на провал, защо въобще да се опитва да го прави?

По-добре е да кажете: „Почти успя. Позволи ми да ти помогна малко“ или „Следващия път определено ще успееш!“. Вместо да изземате инициативата и да правите всичко сами.

Не го критикувайте

Вие можете да осъдите действията на детето, но не и него.
Сравнете: „Ти счупи вазата. Виж какво се случва, когато тичаш, без да се оглеждаш...” или „Много си несръчен. Винаги създаваш проблеми!”
В последния случай детето има причина да се обвинява: „Аз съм лош! Аз съм несръчен“ и това руши самочувствието му.
Без да го обвивявате за случилото си, заедно потърсете лепило и залепете вазата. Защото навикът да поправя грешките в бъдеще ще му помогне много повече отколкото самообвиненията.

Питайте

Момченце доволно от творбата си. Снимка: Getty

Ако не разбирате какво е нарисувало детето, не казвайте „неразбираеми драсканици“ . По-добре е да го определите като „необичайно творение“ и да попитате малкия творец какво и нарисувал.
Предложете да окачите рисунката на стената в стаята му.
Важно е детето да бъде насърчено, когато иска да каже или да покаже нещо на родителите си.
Едно недооценено дете най-вероятно ще се затвори в себе си и ще израсне с убеждението „Това, което правя, не е важно, не е необходимо, никой не харесва това, което правя“.

Не се подигравайте

Не се подигравайте на детето при никакви обстоятелства. То ще се почувства неудоно и ще се засрами. Хлапето трудно разбира тънкия хумор и сарказма. У него ще остане горчиво чувство на обида и разочарование, защото очаква от вас защита, опора и подкрепа.

Усещанията, които човек изпитва, когато му се подиграват публично, психолозите наричат ​​фрустрация. С други думи, това е ситуация на заплаха, съпроводена с разочарование, безпокойство, раздразнение и отчаяние за всяко дете.

Не изисквайте

Ако детето не отговаря на вашите очаквания и изисквания, неговото самочувствие пада рязко. Гордостта му ще бъде наранена и то ще реши: „Определено не мога да се справя, така че няма смисъл да опитвам.“
И бързо ще се откаже, дори да има заложби.

Подкрепете го. Помолете го да направи една крачка повече или по-смело. Ако се страхува от нови запознанаства, отидете с него, подкрепете го, но не изисквайте невъзможното!
Дайте му да вкуси първия успех -така ще стане по-смело и в крайна сметка ще се реши на по-сериозна стъпка.

Не го правете вместо него

Ако правите всичко, което е трудно за него, то никога няма да се научи да намира изход от трудни ситуации самостоятелно. Затова се опитайте да не се намесвате в живота му като непрекъснато го улеснявате.
Редовно му възлагайте малки задачи: оставете го да храни домашните любимци в определен час всеки ден.
И не забравяйте да го похвалите и да кажете на гостите, че си имате помощник - без него животните биха седели гладни.
Тогава вашето дете определено ще се научи да поема отговорност, а където има отговорност, идва и увереността. 

Оценявайте постиженията му

Родителите обикновено възприемат малките постижения на детето си като нещо естествено и нормално. Детето е нерисувало кръг? Крайно време е, иначе само драска.
Радвайте се на всеки успех, независимо дали е успяло да отбележи решаващия гол по време на игра на футбол или просто се е опитало.
Родителите често не забелязват или дори омаловажават заслугите на детето, а грешките, дори и най-малките, никога не остават незабелязани. Така че не пропускайте и малките успехи.

Благодарете му

Понякога родителите приемат доброто поведение, помощта на детето, опитите му усърдно да прави нещо за даденост.
Докато в подобна сигуация сигурно ще благодарите на съпруга или приятелката си за страхотно прекарване, за ходене на кино или ресторант.
Много важно е да благодарите на детето си!
Благодарете му за всичко: за забавния ден, за разходката в парка заедно, за рисунката за татко, за истинската помощ или за всеки опит да я окаже, дори ако тази помощ ви е донесла повече проблеми, отколкото полза.
Изразявайки своята благодарност, вие го поставяте редом с възрастните, позволявайки му да се почувства необходимо, значимо и важно за вас.

Мона Василева