Спокойно! Това не е знак за психологически проблем, дори може да се окаже полезно умение в определени ситуации
Дете си говори само.
Снимка: Shutterstock
Детето говори на себе си и това изобщо не е необичайно или рядко срещано. Всъщност и много възрастни често говорят на себе си. Това не е психически проблем, както вероятно някои си мислят, а напълно нормално явление, което може да се окаже полезно в редица ситуации. Ето в кои!
Независимо дали става дума за спортно състезание, училище, професионална задача или просто справяне с нова ситуация (завързване на обувките например), този тип разговор може да има силно мотивиращ ефект. Има доста атлети, които преди решаващо състезание се надъхват с фрази, като „Можеш да го направиш“, „Ще спечелиш“ и т.н.
Това е така, защото говоренето на себе си ни помага да се дистанцираме от ситуацията, в която емоционалното натоварване може да доведе до загуба на яснота. По този начин поставяме по-обективен филтър на възприятието и сме в състояние да бъдем по-рационални. Освен това ни помага да се дистанцираме, да погледнем отстрани проблема и да мислим в перспектива.
Говоренето на себе си е полезно и в ежедневието, особено от мнемонична гледна точка. Всички сме засипвани постоянно от различни задачи и дейности, с които трябва да се справим – не само като зрели хора, а още от съвсем ранна възраст. Най-често си правим списъци, за да не пропуснем нещо важно. И в хода на деня си повтаряме (твърде често и на глас) какво остава да свършим. Същото прави и детето, но без момента със списъка. В неговия случай списъкът е в главата му.
Точно тук е полезно говоренето на себе си. То изяснява начина, по който възприемаме и интерпретираме реалността във връзка с дадено действие. Проучване от 2012 г. на психолозите Даниел Суигли и Гари Лупя, показва, че този начин може да улесни някои мозъчни дейности. По-конкретно, би помага за визуалната обработка, когато например, търсим един обект сред много, както се случва в супермаркета.
Да, виждали сте го! Детето играе само и си говори. Ясно е, че този навик започва от ранна възраст и ще ни съпътства през целия ни живот. Но в ранните години има специфична функция: да повиши доверието в себе си и в личните способности, което по някакъв начин се потвърждава от думите.
Важен детайл, на който трябва да обърнем внимание според Итън Крос, професор по психология в Мичиганския университет, е лицето, което избираме за глаголите в речта си. Второто и третото лице („Ти можеш да го направиш!“) допринасят за по-ефикасната мотивация, докато първо лице единствено число има анксиогенни импликации и води до увеличаване на тревожността. Това е така, защото първото лице засилва идентификацията, докато второто и третото благоприятстват психологическото дистанциране от ситуацията, която човек преживява.
Трябва да обърнем внимание и на съдържанието на изреченията, които адресираме към себе си. Често човек е най-лошият свой съдник. Когато говорим на себе си, трябва да не допускаме тази грешка, да смекчим негативните послания и да увеличим позитивните.
Деси Тодорова по материали от My Personal Trainer
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари