Конфликт, стрес, развинтено въображение: детето си говори само

Когато мама или татко заварят детето в задълбочен разговор със себе си, невидим приятел или играчка, започват да се питат: чувства ли се самотно? Има ли психични проблеми? Защо си говори само?

Това е нормално

Дете, което преглежда мече и му говори. Снимка: Shutterstock

Децата често говорят сами на себе си, докато растат и се развиват. Това се случва особено често в ранна възраст. Може да се случи още около втората година и се приема за нормална част от езиковото и психологическото им развитие.

Чрез тези разговори детето упражнява своите езикови умения, учи се да регулира емоциите си, а също така се упражнява и развива умения за решаване на проблеми.
И, разбира се, говоренето със себе си помага за развитието на неговото въображение и креативност.

Причини

Въпреки всички положителни страни на това общуване със себе си, то може да е сварзано с липса на компания или самота ...

Обърнете внимание как детето говори само със себе си. Ако речта му е агресивна или жестока, ако разговорите му с „въображаемия му приятел” са прекалено емоционални, а самото то се притеснява или спи неспокойно, това е още една причина да потърсите помощ.

Възможни причини за тези монолози са:

• липса на комуникация с родителите;
• липса на приятели в детската градина и училище;
• конфликти или силен стрес (преместване, развод на родителите);
• богато въображение;
• психични разстройства .

Например, децата с аутизъм често си мърморят, използвайки думи, които само те разбират. Това може да се дължи на нежеланието на детето да взаимодейства с външния свят, както и на факта, че звукът на собствения му глас го успокоява.
Децата с ADHD също често говорят сами - това им помага да се концентрират по-добре и/или да контролират алгоритъма на собствените си действия.

“Да си говориш сам в повечето случаи е напълно нормално поведение. Въпреки това, това може да бъде проблем за родителите по различни причини. За да разберете по-добре как да реагирате, трябва да разберете кои прояви се приемат за нормални в широк смисъл и кои трябва да ви насочат към специалист,  обяснява  психоложката Мария Бируля.
 

„Разговорите със себе си” могат условно да се разделят на две групи:
1) изказване на собствените мисли на глас и 2) разговори с „въображаем приятел”.

В първия случай родителите обикновено няма от какво да се притесняват. Говоренето на глас подпомага на мисловния процес не само при възрастните, но и при децата. Изразявайки мислите си, детето планира действия, усвоява информация, изпитва емоции и др.
При деца в предучилищна възраст (3-7 години) този тип монолози се нарича егоцентрична реч.
Появата й показва преходен етап в развитието на мисленето, когато детето вече може да разсъждава по някакъв начин, макар и не много свързано, но все още не може да превърне разсъжденията си във вътрешен мисловен процес.
Това е нормален етап от развитието, така че родителите не трябва да се притесняват и още повече да се опитват да принудят детето да спре тези разговори.

Сигнал за тревога

Дете свири на китара. Снимка: Shutterstock

Ако изразените от детето мисли са свързани с насилие и жестокост, както и, ако говори по теми, които не са характерни за възрастта му (например темата за секса) и др., това е тревожен сигнал.
Обърнете внимание дали то се държи странно по време на такива разговори със себе си, например дали става много нервно.
Това може да е свързано с травма или други нарушения, които налагат консултация със специалист.

6-7-годишните имат въображаем приятел

Разговорите с „въображаем приятел“ са нормален вариант на поведение, ако детето е в предучилищна възраст.
Факт е, че на тази възраст въображението на децата се развива бързо и водещата им дейност стават ролевите игри - всичко това може да доведе до появата на "въображаем приятел". Обикновено „въображаемият приятел“ изчезва сам след няколко месеца.
Често обаче общуването с такъв „приятел“ издава проблеми, като страхове или липса на комуникация, внимание, емоционална подкрепа и любов.
Ако това поведение продължи дълго, ако детето вече е твърде голямо за подобни фантазии (над 8 години) и/или „общува“ с „въображаемия приятел“ доста продължително време (повече от шест месеца), се консултирайте със специалист.

Мона Василева