Детето плаче: 10 фрази, които ще ви помогнат да го утешите

Когато детето е още съвсем малко, плачът е един от начините да съобщи за състоянието си и да привлече вниманието на мама, която да помогне.
Когато то порасне, започне да ходи и вече може да говори, тогава очакваме, че ще „съобщава“ за своите чувства и нужди, както го правят възрастните. Само че това не се случва точно така, обясняват психолози.

В предучилищна възраст детето не винаги плаче, защото е тъжно. Сълзите са начин да се справи с всички видове емоции.
Психиката им в тази възраст е несъвършена и когато те са обзети от гняв, страх, разочарование, вълнение, объркване и дори щастие, сълзите са естествена реакция пред силните емоции.

Детето не разбира точно какво чувства и не може да го изрази с думи. Затова, когато го попитаме „какво ти е”, не трябва да разчитаме на разумен отговор.
Няма полза да го агитираме да не реве.
Ако му кажем да не плаче, му даваме две послания: първо, че не разбираме емоциите му (и не искаме да разберем), и второ, че тези емоции не са важни за нас.
Не е изненадващо, че след такава молба някои деца се разплакват още по-силно. Защото възрастните не чуват посланието им, а това значи, че то трябва да бъде изразено още по-силно и звучно.

Покажете състрадание и разбиране

Нашата цел като родители е да помогнем на детето да направи собствена емоционална саморегулация.
Най-доброто, което можем да направим, е да се отнасяме със състрадание и разбиране.
Друг начин, по който родителите обикновено опитват да спрат плача на хлапето, е като го разсейват: „О, виж улицата“, „Какво прави мечката ти“, „Къде отиде топката“, казваме веднага щом то започне да се цупи устни.
Разсейването не е най-добрата стратегия. Защото така детето никога няма да се научи да се справя с някои емоции.

Да, ако то плаче, за счупена играчка, може да му подадете друга, за да го разсеете. Но ако плаче, защото не е успяло да си обуе обувките, и вие не сте му помогнали, не го разсейвайте. Трябва да му дадете възможност да живее със своя гняв и разочарование. В противен случай, в бъдеще ще му бъде по-трудно да се справи с тези чувства.

Снимка: Guliver / Getty

Следващия път, когато детето плаче, опитайте се да отделите повече време, за да се успокоите. Ако наистина се ядосвате или се разстройвате от поведението му, има вероятност да кажете излишни думи и да влошите ситуацията.
Поемете си дълбоко въздух - едно или две дълбоки вдишвания, фокусирайте се върху усещанията си (може да забележите, че пулсът удря в слепоочията ви, че челюстта ви е стегната и всички мускули са напрегнати). Отпуснете се.
Когато сте готови, опитайте да утешите детето с тези думи.

Аз съм на твоя страна и съм готова да ти помогна

Дори ако детето каже, че няма нужда от вашата помощ, ще се радва да знае, че вие ​​ще го подкрепите, когато има нужда от вас.

Виждам колко ти е трудно

Прости думи, от които става ясно, че мама и татко го виждат и чуват.

Разбирам, че си ядосан / разочарован / уплашен / тревожен

Емоциите са нещо естествено и нормално и това ни прави хора.

Снимка: Guliver / Getty

Беше тъжно / Вероятно е разочароващо ...

Тези думи ще помогнат на детето да разбере чувствата си, да разпознае какво е отключило емоцията и ще му помогне да разбере какво е причинило сълзите.

Нека направим почивка

Понякога детето трябва буквално да си вземе почивка, за да се успокои. Особено, ако то е твърде уморено или превъзбудено и поради това плаче. То трябва да прекара известно време на уединено място и едва след това да се върне към предишните си занимания.

Обичам те. Ти си в безопасност с мен

Когато детето е уплашено, когато е разстроено, има нужда от контакт с родителя. Прегърнете го, хванете ръката му, кажете му, че сте там, за да му помогнете.

Имаш ли нужда от моята помощ/ искаш ли да опиташ пак

Когато детето плаче от разочарование, то се нуждае от едно от тези три неща: 1. Помощ, за да се справи с това, с което не успява. 2. Да се откъсне от тази ситуация. 3. Да направи още един опит да се справи с това, за което не е имало достатъчно сили.
Като му задавате този въпрос, вие му показвате, че това, което прави, е важно и значимо за вас.

Чувам те, но не разбирам какво искаш. Помогни ми да те разбера

Дори ако в началото детето не може да обясни защо плаче, то ще успее да обясни, когато срещне подкрепа и разбиране.

Спомням си, когато...

 Може да изглежда, че тези думи отвличат вниманието на детето и опит да не изпитва силни емоции. Но не е така. Когато му напомняте за някои моменти, когато е било щастливо, вие някак си го насочвате да говори какво се е случило с него сега. В разгара на емоциите си децата трудно чуват гласа на разума.

Нека помислим заедно как да се справим по-добре

В крайна сметка искаме да помогнем на детето да се сприятели с всички емоции и да намери приемлив начин да ги изпитва.
Опитайте се да бъдете подкрепящи и съпричастни, когато плаче.

Мона Василева