Дъщеря ви е тийн: правила на общуването

Да имаш у дома тийнейджър определено не е леко. Като родителите имате усещане, че се движите през минно поле и всеки момент нещо може да ви изненада неприятно. Не е задължително, разбира се. Но по-често юошеството изправя цялото семейство на нокти, тъй като детето расте и съзрява, изправя се пред нови предизвикателства, а възрастните сякаш забравяме, че сме минали през същото преди години и искаме то да се държи по модел, който сме начертали или планирали.

В този период е много важно да не прекъсате комуникацията с тийнейджъра, дори да е много трудна. Когато общувате по правилния начин с децата, те ще искат да говорят с вас по теми, които иначе са били табу. Но как да се държите с дъщерята тийнейджър и има ли особености, за които е добре да знаете?

Истината е, че се нуждаем от нов начин да говорим с тийнейджърките. Това твърди Лиса Дамур в книгата си „Лабиринтът на порастването“ (издателство Изток-Запад), която разглежда именно пътят на момичетата към зрелостта.

Според авторката, като родители твърде често говорим за порастването като един труден и мъчителен процес. Не, порастването, не е влакче на ужасите, нито лабиринт без изход, въпреки че ще се сблъскате с редица трудности. Но те са преодолими, стига да знаете как.

В няколко публикации ще опитаме да ви помогнем и дадем опорни точки, върху които да стъпите. И ще видите сами, че всъщност изобщо не е толкова страшно, колкото ви се струва или са ви предупреждавали.

Има ли все пак опасности, за които трябва да внимавате? В началото, когато момичето се разделя с детството, те са основно две и е добре да сте запознати или поне подготвени, за да може да реагирате правилно. Ето кои отклонения от обичайното поведение на тийнейджърката трябва наистина да ви притеснят, според Лиса Дамур.

Снимка: Shutterstock

Момичешки Питър Пан

„Някои момичета изглежда се стремят към безкрайно детство. Те са сладки и отзивчиви, сгушени в скута на семейството си и за родителите е доста лесно да общуват с тях“, обяснява Лиса Дамур.

Ще кажете – „Ами това е чудесно! Тийнейджър – мечта“. Всъщност не е точно така. На практика има проблем и то голям. Някои от тези момичета живеят при родителите си, тъй като възрастните не могат да понесат отхвърлянето (самостоятелността) от детето, което са отгледали. Други изпълняват ролята на доверенички на нещастен или самотен родител, който използва лоялността им, за да не ги допуска да се отдалечат и пораснат. Има и такива родители, които просто се страхуват момиченцето им да стане голямо, и активно подхранват зависимостта й към дома и семейството.

„Тези момичета най-често са тревожни, депресирани или самотни. Ако са тревожни, това обикновено е, защото подсъзнателно са изключително гневни. Не им е било позволено да пораснат и те го знаят. Те изглеждат уплашени от външния свят, но скоро става ясно, че са по-скоро уплашени от вътрешния си свят. Ужасени са от собствените си импулси да бъдат дръзки и отхвърлящи, защото няма да успеят да запазят любовта на родителите си. Ако са депресирани, то е защото са насочили гнева си навътре. Тъй като им липсва свободата да се държат неприятно с родителите си, стават неприятни със себе си. А са тъжни, защото знаят, че пропускат. Това са момичета, хванати в капана на вечното детство“, обяснява Лиса Дамур в „Лабиринтът на порасването“.

Ако вашият случая е такъв, трябва добре да помислите защо момичето ви е вкопчено в детството си. И да започнете промяната от себе си, защото здравословното детство изисква родителите да могат да понасят отхвърлянето. Не е нужно да действате с твърда ръка, но е важно да се запасите с безкрайно търпение. И непременно да промените поведението си към подкрепящо. Това означава да дадете шанс и разрешение на дъщеря си наистина да порасне. Ако смятате, че момичето ви е „залепено“ за вас, защото осъзнава, че разчитате на нея, направете всичко възможно да промените мнението й. Това е крачка към независимостта, от която тя има нужда в тази фаза. Дори ако е нужно, разговаряйте открито и й признайте, че вече няма нужда да бъде неотлъчно до вас.

Тийнейджърка бунтар. Снимка: Shutterstock

Втурване в зрелостта

Това е другото опасно отклонение от порастването, за което трябва да внимавате. „Би трябвало да се притесняваме също и за момичетата, които бързат твърде много. Става дума за 13-14-годишни, които правят секс или експериментират с алкохол и наркотици. За съжаление, някои белези на социален престиж идват с впускането в т.нар. от някои експерти „псевдозряло“ поведение, защото тийнейджърите, които са се фокусирали върху раздялата с детството, могат да бъдат заслепени от връстниците в бързата лента. Но според изследванията тийнейджърите, които бутат границите твърде рано, са склонни да не се справят добре по-нататък в живота си. С времето е по-вероятно да имат проблеми във връзките си, с наркотиците и със закона“, предупреждава Лиса Дамур.

В повечето случаи такъв проблем имат момичетата от разбити семейства или такива, които нямат близка връзка с поне единия от родителите. Връзката между трудния семеен живот и ранното рисково поведение често се свежда до липса на родителски надзор. Родители, които се борят с финансови, лични или други стресови фактори, невинаги могат да запълнят времето на тийнейджърката със структурирани извънкласни занимания или да са край нея след училище. Оставени сами, момичетата понякога започват да си търсят неприятности.

Много често тези момичета реагират по такъв начин заради болката от самотата си и страховете на родителите за тяхната безопасност. Когато липсват близки отношения с родителите, тийнейджърките търсят свързаност другаде. Гравитират към по-големи тийнейджъри или връстници без надзор. Съветите на Дамур към родителите е да намерят начин да прекарват повече време с момичето си. Също така, ако то е попаднало сред по-големи тийнейджъри, да открият как да свържат дъщеря си с връстници или подкрепящи я и мъдри по-големи момичета и момчета. Ако усилията се провалят и родителите не успеят да измъкнат момичето от лошо влияещата група, най-добре е да се потърси помощ от специалист – психолог или психотерапевт.

Деси Тодорова по „Лабиринтът на порастването“ (издателство Изток-Запад)