Хитър трик срещу лошото настроение на детето

Eдин от най-деликатните моменти, след като станете родители, е срещата в първо лице с детския гняв.

И няма никакво значение дали срещу вас се изправя капризният гняв на 2-годишния прясно осъзнал се малчуган или хормоналният изблик на тийнейджъра, който смята, че знае и може всичко.

Гневът си е гняв и е истинско изпитание за всеки родител. Има обаче един хитър трик, измислен от психолози, който ще ви помогне срещу лошото настроение на наследника.

И не само на вас, а и на него. Защото и детето не се чувства приятно, когато е натоварено с негативни мисли и енергия.

„Кутия на гнева“

Методът е измислен от Марина Мартин и подкрепен от редица нейни колеги, които са го използвали успешно в своята практика.

Нарича се „Кутия на гнева“ и представлява едно позитивно решение за справяне с негативните емоции.

Всъщност идеята за тази кутия е вдъхновена от разказа „Какъв гняв!“ на Мирей д’Алансе.

В него главният герой - дете на име Роберто, след като е имал лош ден, през нощта „избухва“ и от тялото му излиза чудовище и започва да унищожава всичко в къщата.

Виждайки хаоса, породен от чудовището, момчето решава да поправи всичко, което може. И докато го оправя, гневът му постепенно намалява, става много малък, толкова малък, че може да го затвори в кутийка.

Каква е идеята

Идеята е, че като се трансформира гневът в нещо положително, детето не само осъзнава щетите, причинени от избухването му, но и разбира как да се изправи и бори с чудовището вътре в себе си.

Психологът Мартин съветва в подобна ситуация да дадете на малчугана бял лист и флумастери/моливи/бои, след което да го накарате да нарисува на него своя гняв.

Постепенно детето ще се отпусне, защото ще прехвърли негативните мисли върху рисунката и ще се освободи от тях.

На финала може заедно и ритуално да смачкате „лошата“ рисунка и да я изхвърлите или заключите в кутия.

Как работи

Този метод има различни положителни аспекти.

Той представлява неинвазивна терапия, която няма за цел да контролира поведението на детето, а да му помогне да възстанови спокойствието си, позволявайки му да участва, мисли и съпреживява случилото се.

Чрез активиране на рационалното мислене, то може да намали интензивността на емоциите, които го разстройват, контролирайки реакцията си и улеснявайки взаимодействието с родителите си.

В дългосрочен план тази практика укрепва мозъчните връзки между мислещата и реактивната част, позволява ни да разберем, че емоциите са временни и че те могат да бъдат управлявани, дори с помощта на един такъв лесен метод.

Деси Тодорова по материали от Curioctopus