Хлапето упорито отказва да се облича само

Детето тича из къщата и обути до средата панталони, смее се, но не се облича. Играта е много забавна, особено ако ядосаната майка го преследва от стая в стая.
В един момент обаче времето за забавления свършва, и ... часът за детска градина наближва.
Тогава изнервената майка най-често набързо сама го пъха в панталона, навлича пуловера, якето и дори му закопчава обувките.

В  първата част на материала  разказахме на каква възраст хлапето трябва да усвои умения да се облича самостоятелно и как родителите могат да ускорят процеса. Сега продължаваме.

Педиатърът д-р Станислав Суханов  изброява най-честите причи „Защо не иска да се облече?“ , а родителите уморени го гонят с купчина дрехи под мишница.

1. Неумение

Дете се мъчи да се закопчае. Снимка: Shutterstock

Това е най-простото обяснение и този проблем се решава най-лесно.
И причината най-често сте вие. Бързате, припряни сте и за да спестите време, сами обличате и обуватее хлапето.
Поостопенно това става практика, а на 5 години внезапно решавате, че е време „да бъде по-самостоятелно“. Това обаче може да има неприятни последици.
Вашите настойчиви искания и подвиквания провокират не само възбуда у детето, но и тревожност и съмнение в себе си. То може да избухне в сълзи, да се ядоса, да замръзне от ужас, внезапно да поиска да отиде до тоалетната, да си вземе нещо за пиене  – накратко, ще се съпротивлява на това, което се очаква от него.
Така че, последователността е от съществено значение. 

2. Скука

Лесно е да „разпознаете“ тази причина. Веднага щом се приближите до детето с куп дрехи, то бяга от вас. 
Проявете изобретателност. Направете процеса забавен. Състезавайте се – кой ще се облече пръв.
Ако времето ви притиска, първо го предупредете строго (ще излезем от къщата точно след 10 минути) и след това започнете демонстративно да се приготвяте.
Друг начин да оживите процеса на обличане е да рецитирате стихче или да броите колко неща е невлякло.

3. Неконфортно му е 

Главата влиза трудно през деколтето. Снимка: Shutterstock

Комфортът е едно от най-важните изисквания за облеклото на децата. Две- и тригодишните ще бъдат улеснени от дрехи с по-малко закопчалки и ципове, блузи и пуловери с широко деколте.
Обувките в идеалния случай трябва да са с велкро, без връзки, или със закопчалки.
Децата ценят удобните, широки дрехи, които не ограничават действията и най-важното –които са мекички и не бодат.
Добре е да не се налага хлапето постоянно  да прекъсва играта си, за да оправя шапка, която му пада от ушите, да не се налага да пъха тениска, поло или пуловер всеки път, когато се наведе (това е важно в студено време и може да се вземе предвид при избора на гащеризон) и т.н. 
Хлапето помни всички неудобства, свързани с облеклото, и без да го осъзнава, може да не иска да облече това или онова точно по тази причина.

4. Лошо настроение

Понякога отказът да се облече, за да излезете може да няма нищо общо с обличането: може то да не е спало добре през нощта, да било е наказано през деня, играчката да се е счупила, или да е начало на болест ...
В крайна сметка, обличането изисква усилия, търпение и внимание. А на него му липсва енергия.
Плачът и истериите са най-бързият начин за облекчаване на психическия стрес. Докато възрастните обикновено имат вътрешен контрол над състоянието и настроението си, децата нямат това.
Колкото по-малко е детето, толкова по-силна е връзката му с тялото си и неговите реакции. Тоест, на три или четири години е невъзможно то само да си каже: „Спри, трябва да се приготвя и да се облека.“
Ако сте в ситуация, когато трябва детето да се приготви бързо, отделете повече време. След това, докато сте на път, му обяснете защо е трябвало да бързате.
Обясненията са необходими, за да може и то да има пълна картина за случващото се, а не само фрагменти.
Детето се чувства по-сигурно и по-защитено, когато родителят му обяснява причинно-следствените връзки.

Следва продължение : 7 златни правила и стимули за самостоятелното обличане

Мона Василева