7 признака, че вашият тийнейджър е в лоша компания

Тийнейджърът може драстично да промени стила си на обличане, поведението, да започне да слуша различна музика или да прекарва по-малко време със семейството си – и това само по себе си е нормално.

На тази възраст мненията на връстниците са особено важни и търсенето на собствена компания става част от израстването.
Но понякога желанието да бъде приет в новата среда, кара тийнейджъра да се съгласява с неща, които не харесва или да участва в съмнителни дейности. 

Шамил Ахмадулин  дава основни насоки как родителите да разберат, че детето им е попаднало в лоша среда и да го защитят.

Ето някои белези, на които да обърнете внимание. 

1. Драстични промени в навиците и поведението

Тийнейджър, който е клекнал и мисли. Снимка: Shutterstock

Важно е да не бъркате нормалните промени, свързани с възрастта, със ситуация, в която детето е заплашвано, манипулирано или тласкано към опасно поведение.
И така, първият знак, е че тийнейджърът става по-груб, започва да използва непознат жаргон, демонстративно се разграничава от предишни хобита или твърди, че всички около него са „слаби“ и „не разбират нищо“.
Сам по себе си новият стил на общуване не показва проблем. Важното е дали промените са съпроводени с жестокост, унижение на другите или оправдаване на опасно поведение.

2. Отказ от предишни хобита

Тийнейджърът е спрял да ходи в любимия си клуб, почти не се вижда със стари приятели и е изоставил занимания, които са го радвали преди.
Понякога интересите му се променят.
Повод за безпокойство възниква, ако целият живот на детето започне да се върти около една-единствена група приятели и то се страхува или не може да откаже да се среща с тях.

3. Има пари с неизвестен произход или нови вещи

Детето прави скъпи покупки или, обратно, редовно взема пари от къщата. Това не доказва, че е замесено в съмнителна ситуация.
Важно е обаче спокойно да установите откъде са дошли вещите, дали някой иска и очаква плащане и дали тийнейджърът е принуден да купува или дава нещо.

4. Крие къде ходи и с кого излиза

Той казва, че е бил на гости на приятел, но се оказва, че е бил някъде другаде. От една лъжа не правете заключения. Но ако измамата се повтаря и детето се изнервя, когато му задавате обикновени въпроси за плановете му, е важно да разберете от какво точно се страхува: от наказание, осъждане или от реакцията на някой от групата.

5. Тревожност при SMS и обаждания

Тийнейджър в лоша компания. Снимка: Shutterstock

Детето постоянно проверява телефона си, има резки промени в настроението след изпращане и получаване на SMS, страхува се да не пропусне съобщение или веднага отговаря на исканията на други хора.
Това може да е нормално, но понякога е проява на натиск от връстници, тормоз или контрол.
Не правете прибързани заключения въз основа на един признак: опитайте се да разберете дали тийнейджърът чувства, че може да откаже комуникация без последствия.(

6. Има рисково поведение

Забелязвате миризма на алкохол или тютюн, откривате доказателства за употреба на вещества или научавате за опасно поведение.
В такава ситуация е важно първо да оцените дали детето е в безопасност и спокойно да разберете какво се е случило. Унижението и заплахите могат да го принудят да крие подобни инциденти, като по този начин ще ви лиши от възможността да помогнете своевременно.

7. Заема отбранителна позиция при всеки разговор

Тийнейджърът реагира агресивно на въпроси за компанията, в която се движи, затваря се в себе си или категорично отказва да сподели с кого прекарва време.
Това не означава, че приятелите му непременно са опасни: тийнейджърите се нуждаят от собствено пространство. Но ако едновременно се появят други обезпокоителни промени, е добре да намерите начин да поговорите, без разпит или обвинения.

Един признак не доказва, че тийнейджърът е попаднал в лоша компания. Дори няколко признака не дават окончателна диагноза. Важно е да погледнете цялостната картина, да установите причините за промените и да обмислите как да постъпите.

Какво трябва да направят родителите

Ето някои важни правила, които ще помогнат, без да губите и доверието на детето:

Не започвайте със забрани или обиди. Фрази като „Забранявам ти да излизаш с тях“ или „Приятелите ти са ужасни“ често карат тийнейджърите да защитават изборите си и да крият срещите.
Опитайте се да обсъдите конкретни поведения и техните последици – например защо е опасно да се вземат чужди вещи или да се съгласяват автоматична на рискован ход, само за да спечелят одобрението на приятелите.

Задавайте въпроси, на които може да се отговори честно.  Вместо „Що за компания е това ?“ попитайте: „Комфортно ли ти е с тях?“, „Можеш ли да им кажеш „не“?“, „Какво ще се случи, ако откажеш?“
Дайте време на детето да отговори. Целта на разговора не е да приеме вашите аргументи на всяка цена, а сам да си даде сметка дали се чувства сигурен.

Помогнете на тийнейджъра си да намери среда. Важно е той да се чувства част от група, да бъде ценен и да има способността да взема решения. Подкрепяйте дейности, в които се чувства компетентен, предлагайте нови хобита и му позволете повече самостоятелност, където смятате, че е безопасно.

Поддържайте контакт с приятелите му. Запознавайте се с новите му приятели, канете ги у дома и говорете с родителите им. По този начин можете по-добре да разберете ситуацията, без да превръщате всеки разговор в разпит.
Покажете ясно, че може да се обърне към вас в трудни ситуации. Може да кажете директно: „Ако се окажеш в неприятна или опасна ситуация, ми се обади. Ще ти помогна да се измъкнеш и ще го оправим.“
Това не означава, че няма да има последствия за действията му. Означава, че безопасността му е по-важна от желанието веднага да го смъмрите.
Ако тийнейджърът е заплашван, изнудван, принуждаван да се държи опасно или е малтретиран, не се ограничавайте до семейни разговори. Осигурете безопасност и, ако е необходимо, потърсете помощ от училищен психолог, специалисти или съответните служби.

Научете го да мисли и разсъждава

Уменията за учене не се отнасят само до писане на домашни. Важно е децата да се научат да оценяват ситуации, да задават въпроси, да анализират последствията от решенията си, да признават грешки и да търсят помощ. Тези умения ще бъдат полезни както в училище, така и при взаимодействие с връстници.

Задачата на родителите е постепенно да помогнат на тийнейджъра да стане по-независим. Колкото по-уверено се чувства детето в собствените си решения и вярва, че ще бъде изслушано у дома, толкова по-вероятно е да разпознае от рано натиска от компания и връстници и да поиска помощ.
Мона Василева