Как да говорим с децата за смъртта

Главното притеснение на много родители е първият разговор за секса: кога да се проведе, как, какво трябва да се каже и какво да се спести. Но родителите трябва да посвещават също толкова време и усилия, за да подготвят децата си за смъртта на близки хора.

Хубаво е, че малките под 5 години не се замислят много-много за смъртта - така и трябва да бъде. Но когато я срещнат, невинаги възприемат правилно случилото се и невинаги я разбират - някои просто се правят, че не ѝ обръщат внимание, други се затварят в себе си, стават разсеяни и се отдръпват от околните, опитвайки се да преодолеят тъгата си.

Има деца, които ги избива на тъжни настроения, плач и сантименталност. Може да се стигне и до крайни емоционални изблици, до кошмари и сериозни душевни травми, особено, ако смъртта е настъпила неочаквано.

Хубаво е още, че в наши дни хората живеят по-дълго и повечето децата са щастливци с живи роднини, но когато се случи да се натъкнат на тази тъга, те трябва да са подготвени – колкото и да е тежко да говорите за това.

Всички ние до известна степен сме свикнали да мислим, че смъртта е нещо неестествено. Но смъртта е в естествения ред на нещата. Дори някога са я наричали „последната награда“. И тя все още е това – вид облекчение.

Когато умре близък човек, когато се случи това да е дете, сякаш отговор няма. Невъзможно е да се разбере и осмисли дори от големи хора, камо ли малък човек да осъзнае какво означава безвъзвратен край.

Може би трябва да се обясни на малките, че човекът вече няма да се върне, освен в спомените ни - няма рецепти как точно да говорим с децата за окончателното сбогуване с живота.

Може би не трябва да крием скръбта си, а да разказваме хубави спомени с човека, който вече не е сред нас. Колкото и да е болезнено това.

Защото децата се учат на всичко от родителите си, включително и на това как да тъгуват. Когато и те са познавали този човек, ще им е по-лесно да знаят, че не са сами в мъката си от неговата загуба.

Обикновено родителите избягват да водят деца на опело, погребение и възпоменателна служба, за да не ги разстройват психически, с идеята, че малките имат по-крехка психика. И обикновено са прави, макар че колкото и да са натоварващи емоционално, подобни ритуали помагат на децата да осъзнаят границата между минало, настояще и бъдеще.

Още едно може би: колко време да продължи страданието – вероятно на всеки семеен празник детето ще се сеща за починалия, ще се потапя в тъга, и никой не може да каже дали те ще продължат да страдат година или повече – емоционалното възстановяване може да отнеме много време, важното е да успеем да облекчим страданието.

И така, как да говорим с децата на тази тема?

- В подобни разговори няма място за недомлъвки – налага се да кажете тъжната новина ясно и искрено, но без да изпадате в плашещи подробности, например за това колко е страдал човекът, от какво е боледувал, бил ли е в болница, как се е случило и т.н.

За много деца до 6-7-годишна възраст понятията „вечност“, „безвъзвратност“, „смърт“ са абстрактни и едва ли ще разберат как така никога повече няма да видят любимата си баба, дядо, братовчед… Загубата на домашен любимец също си остава неясна за тях, макар да предизвиква шок.

Може да сведете обясненията до минимума: "Той вече не чувства нищо, нито болка, нито студ." 

- Проявявайте съпричастност към малкото и всячески се постарайте да го успокоите въпреки сложния момент, защото е много вероятно то да започне да се тревожи за вас, да пита дали и вие ще умрете, дали то ще умре. Уверете го, че сте внимателни към себе си и всички, че няма нужда да се притеснява, защото се грижите за здравето и безопасността – неговите и своите.

Важното е да не допускате детето да изпадне в прекалена апатия или да получи емоционална криза - никой не може да контролира мислите, но все пак, ако видите, че приема темата прекалено тежко, разсейте го, опитайте се да разберете какво точно мисли и чувства, за да намерите правилните думи за успокояването му.  

- Ако прецените, че детето няма да понесе добре скръбни ритуали, ако присъства на тях, предложете му да измисли свой начин, с който да изрази тъгата си и да покаже любовта си към покойния, например като всяка година на определена дата пуска хвърчило в небето, или му пише писмо, за да му разкаже за себе си – защото човекът би се радвал на неговите успехи.

- Обяснете на детето, че сълзите са нормални в такава ситуация - след загуба на близък човек всички, които са го познавали и обичали, са тъжни, но децата не бива да страдат като възрастните. Че ще мине време и тогава ще дойде ред на усмивки. И че всички биха искали детето да бъде щастливо, че радостта е по-градивна. "Да, понякога баба много ти липсва, разбирам те, и с мен е така. Нека си я спомняме с любов и да гледаме напред.“

Марина Атанасова