Как да научим детето да не се предава

“Моля, моля, моля ... помогни ми", призовава детето, което се опитва да свърши нещо. Да помагаме ли при първата молба, още преди да е успяло наистина да пробва, да изчакаме ли, колко?

Как да го насърчим да продължи да опитва като разчита на собствените си сили, без да се откаже.

Къде е границата между необходимата подкрепа и ненужната намеса?

Нека да  разберем  това с експертите на Parents.

Дете моли за помощ. Снимка: Shutterstock

Може би сте чували за “заучената безпомощност” – склонността на някои хора да се отказват в трудни ситуации, защото са убедени, че усилията им ще бъдат напразни.

Терминът е въведен през 60-те години на миналия век от психолозите Мартин Селигман и Стивън Майер.
Техните експерименти с кучета показват, че след няколко неуспешни опита да избегне токов удар, животното остава пасивно. Не предприема нищо, дори ако има всички шансове да избяга.
Подобни реакции се наблюдават и при хора, преминали през травматични преживявания.

Но с хората е по-сложно: оказва се, че не само онези, които са свикнали с провал от детството си се отказват твърде бързо, но и тези, чиито родители са им помагали твърде активно при решаването на трудностите.
В края на краищата, когато възрастните постоянно се намесват - връзват обувките на детето, правят му домашните, решават всякакви конфликти - детето получава сигнал: „Мама ще го направи за мен по-добре и по-бързо, отколкото аз мога“, „Моите усилия не са необходими“.
И след известно време то губи мотивация дори да опита.

Защо децата се отказват и при най-малката трудност

Ванеса Лобу, професор по психология в Университета Рутгерс-Нюарк, експерт по детско развитие и майка, обяснява как родителите могат да помогнат на децата си да развият постоянство и защо е важно да оставите детето си да върши нещата само, дори ако това отнема време и иска много търпение.

Като майка Ванеса познава предизвикателствата да подготви детето за училище сутрин.
Какво толкова трудно има в това да стане, да си измие зъбите, да се облече и да закуси?
Не е трудно, но децата трябва да бъдат подтиквани всеки път. 
И най-важното, когато всяка минута е от значение, те сякаш се движат умишлено в ритъма на костенурка и удължават времето... За да ускори процеса, Ванеса започва да помага на децата да си връзват връзките на обувките. И скоро забелязва, че те престават дори да се опитват да го направят сами.

Това е ярък пример как желанието ни да помогнем може да направи детето пасивно и склонно бързо да се откаже.
Има и научни доказателства за това.

Проучване от 2021 г., публикувано в списание Child Development, установи, че децата са не са особено упорити и избягват предизвикателствата, когато родителите им често се намесват в техните дела и правят всичко вместо тях.
И това не е всичко. Друго проучване през 2020 г. доказа, че родителската намеса намалява желанието на детето да прояви постоянство.
Оказва се, че когато родителите редовно правят нещо вместо детето, то свиква да се отказва бързо, независимо т ситуацията.
Затова психолози съветват: давайте пример, покажете как, насърчете детето, но не го правяте вместо него.

Какво помага да не се откаже

Дете упорито решава само трудни задачи. Снимка:| Shutterstock

Децата имат повече доверие в себе си, когато виждат възрастните като модел за подражание.
Когато малчуганът наблюдава как баща му работи, полага усилие и не се отказва нито при пръвия, нито при втория неуспех, то вижда добър модел за подражение. Осъзнава, че понякога се нужни многобройни опити, за да се постигне желания резултат.
Това важи дори за бебета: проучване от 2017 г., публикувано в Science, установи, че те правят повече опити за постигане на цел, ако видят възрастен, който упорито се опитва и успява.
Следва продължение

Мона Василева