Стигнете ли до тази тема с вашите малчугани, трябва да имате правилен подход
Рано или късно ще трябва да обясните на детето какво е война.
Снимка: Shtterstock
Децата са много по-умни отколкото си мислим. Те със сигурност знаят за много държави по целия свят, които са участвали във война. И въпреки че, за щастие, те стоят далече от жестокостта и насилието, това не означава, че родителите не трябва да говорят с тях за конфликта.
Децата вероятно ще научат за войната в някакъв момент от медиите. А терористичните актове могат да бъдат много по-близо до дома, което може да доведе до още по-сложни дискусии с малчуганите.
Тероризмът и войната са страшни дори за възрастните. За едно дете, което не разбира добре фактите или не осъзнава къде всъщност се води войната, това е ужасяващо. Дори и да се опитвате да предпазите малчугана си от това да вижда изображения на война, независимо дали е по телевизията или другаде, в един момент ще бъде неизбежно. Тогава ще трябва да му дадете най-подходящата за възрастта му информация, поднесена по правилния начин.
Правилно преценете какво да кажете на детето, съобразно възрастта му.
Снимка: Shutterstock
Това, че вашето семейство не е пряко засегнато от войната в момента, не означава, че не трябва да повдигате темата.
Разговорът за това защо някои хора умишлено нараняват други и как се стига до военни действия е сложна тема. И за много деца тя може да бъде плашеща и разстройваща. Все пак тези събития вероятно са в рязък контраст с посланията, които сте се опитвали да внушите на детето си за доброта, уважение и състрадание.
Важно е да сте отворени за обсъждане на фактите, свързани с войната, ако детето ви повдигне въпроса за нея. Например, можете да кажете на детето си, което е между 4- и 6-годишна възраст: „Някои хора в друга държава не са съгласни с онова, което е важно за тях, и понякога, когато това се случи, възниква война. Войната не се случва близо до нас и ние не сме в никаква опасност“.
Като родител вашата задача е да го уверите, че е в безопасност, тъй като е жизненоважно детето да се чувства сигурно и защитено.
За да получите представа за това, което детето ви вече знае, задавайте му въпроси като: „Някой от учителите ти говори ли в училище за войната?“ или „Някой от приятелите ти говорил ли е някога за тези неща?“.
Възможно е детето ви да е чуло части от информация и да се опитва да осмисли нещата. Или пък може да е видяло медийни материали, за които не сте знаели, че е гледало.
Научаването на това, което малчуганът вече знае, може да ви даде добра отправна точка за вашите разговори. Бъдете добър слушател и му покажете, че искате да чуете какво мисли то.
Детето ви вероятно ще иска да знае защо сме във война. Обяснението ви трябва да е просто.
Може да поговорите за това как войната има за цел да защити определени групи от населението. Уточнете, че насилието не е добър начин за разрешаване на конфликта, но понякога държавите решават, че трябва да започнат война, за да запазят хората в безопасност за в бъдеще.
Обикновено родителите трябва да бъдат честни с децата си. Това обаче не означава да затрупвате детето си с ненужна информация.
Последното нещо, което искате, е детето ви след разговора да се страхува още повече от войната. Не омаловажавайте сериозността, но имайте предвид, че то не трябва да знае всички кървави подробности за случващото се.
Придържайте се към фактите, без да говорите прекалено много за мащаба на въздействието. Не предсказвайте какво може да се случи по-нататък и не говорете за това как ужасяващите неща ще продължат да се случват в бъдеще.
Говоренето за определена група хора или за определена държава може да доведе до развиване на предразсъдъци у детето ви. Затова бъдете предпазливи с твърденията, които използвате, когато говорите за войната и тероризма.
Ако ще споделяте мнението си, говорете за това как се чувствате по отношение на военните действия като цяло. Има вероятност да не сте съгласни с целта на войната или с акта на военна намеса. Можете да го споделите с децата си.
Въпреки това, когато детето ви навлезе в юношеските и тийнейджърските си години, може да започне да споделя собствено мнение за войната и никога не се знае дали то ще съвпадне с вашите идеи
Важно е да ограничите медийното отразяване за по-малките деца. Гледането на сцени по новините, като например терористична атака, може да бъде доста травмиращо за децата в предучилищна възраст или в началното училище. Имайте предвид, че малките деца често се заглеждат в телевизора, дори когато си мислите, че са заети с нещо друго.
Юношите и тийнейджърите вероятно ще доловят някакво медийно отразяване, независимо колко се опитвате да ограничите излагането им на него. Те ще видят първата страница на вестника в магазина за хранителни стоки или ще проследят новините на своите смартфони.
Вие най-добре знаете колко зряло е детето ви и с колко информация може да се справи. Ако все пак иска да види новините или да гледа филм, чието действие се развива по време на война, и смятате, че може да се справи, гледайте го заедно.
Обяснете на децата, че е важно да проявяват съчувствие и да помагат.
Снимка: Shutterstock
Може да обсъдите с децата си военната служба и нейните последствия. Поговорете с тях относно хората, които жертват живота си заради война и техните семейства. Не е изключено и някой техен съученик да има родител, който е военен.
Това е един вид урок, който помага на детето ви да бъде по-състрадателно. Обсъдете с него и доброволческите дейности, които подкрепят семействата на военни.
Можете също така да говорите с детето си за бежанците, които бягат от войната в друга държава, и да дарявате средства за каузи, които ги подкрепят.
Въпреки че терористичните актове и войната са ужасни, винаги можете да намерите добри хора, които работят усилено, за да помагат на другите. Посочвайте на децата си тези прояви на доброта, за да запомнят, че макар в света да има лоша страна, винаги ще се намират състрадателни и любящи хора.
Можете също така да посочите, че има много професионалисти, които работят усилено, за да се грижат за другите. Военнослужещи, държавни служители, полицаи, лекари и медицински сестри са само част от хората, които помагат на другите по време на военни и терористични действия.
Детето ви ще се научи да се справя със световните събития, като наблюдава как се справяте с проблемите. Затова внимавайте как реагирате на стрес и как общувате с другите.
Нормално е да се чувствате стресирани от войната и терористичните актове. И въпреки че е нормално да кажете на детето си, че сте уплашени, не го натоварвайте прекалено много с емоциите си. Вместо това се съсредоточете върху стъпките, които предприемате, за да се справите с тревожността си.
Естествено е детето ви да се чувства тревожно, объркано и разстроено от перспективата за война. Подобни събития могат да се отразяват и по-тежко на някои деца.
По-малките не са в състояние да изразяват вербално стреса си, така че бъдете нащрек за промени в поведението, като например затруднен сън, прекомерна привързаност, смучене на палеца или изпускане в леглото.
По-големите могат да изразяват повече страхове за смъртта или да споделят за постоянни разстройващи мисли. Бъдете нащрек и за загриженост за войната или тероризма. Дете, което постоянно говори за това, или такова, което следи постоянно новините, може да се бори да овладее тревожността си.
Малчугани с психични проблеми или тези, които са преживели травматични обстоятелства, може да са особено уязвими. Децата от семейства на бежанци или имигранти също са по-склонни да изпитват тревожност и стрес.
Ако изглежда, че детето ви изпитва затруднения да се справи психически с изображенията и информацията, свързани с военните действия, говорете с педиатъра му, който ще ви даде насоки или ще ви препоръча консултация с психолог.
Елена Николова по материали от Verywell family
През есента и пролетта тези ценности са много по-силно изразени, отколкото през лятото и зимата.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари