Как да се справим с наглостта на тийнейджъра

Наглост, дебелоочие, арогантност, агресивност – това едва ли са най-дразнещите характеристики на тийнейджъра. В тази възраст има далеч по-стряскащи ситуации – бягство от дома, ранен секс, употреба на наркотици. 
Наглостта на подрастващите обаче най-често вади родителите от кожата им и ги докарва до безпомощност, отчаяние и страх, че няма да се справят със ситуацията.

Ето какво могат да направят

Всеки тийнейджър минава през етап, в който той е по-груб, агресивен, нагрубява и ругае или пък държи неприятен тон на родителите си.

И, ако вашият син/дъщеря се държат така, това не ви слага в графа „лош родител“, който не може да се справи с детето си.
Не се товарете с чувство на вина – вие не сте лош, а просто обикновен родител на подрастващ.
Често неговото поведение успява да ви влуди. И той много добре осъзнава това.

Изправени сте пред банална манипулация на принципа „дразнител – реакция“ . Заради казана накриво дума, родителят вика, тропа с крак или чете нравоучителни лекции на висок глас. 
Дайте си сметка, че това е манипулация. И не създавайте възможност да бъдете въвлечени в подобна игра.

Най-правилната реакция

Игнорирайте чутото.
В подобна ситуация няма никакъв смисъл въобще да удостоявате юношата с внимание. Не следва да се разстройвате, не изпитвайте тревожност, страх или гняв.
Успокойте се. Не давайте храна и не стимулирайте „дразнителя“. 

Просто не вземайте на сериозно това, което тийнейджърът казва. Не се поддавайте на провокации. Защото така ще поощрите словесната му агресия.
Анализирайте какво ви казва, но го приемете по-скоро като бъбренето на малко дете, което не е особено възпитано, а не като някакво сериозно изявление, което може да докара възрастния до безпомощност. 

Смехът е най-доброто оръжие срещу агресията на подрастващите.
Убедете че не вие провокирате неговото поведение. Запитайте се: " Ако искам детето да ме обижда и ругае, какво трябва да направя? "
И когато си отговорите, ще знаете  какво да не правите, за да не се стига до подобно поведение. 
Дали вие първи да не почвате с ругатните? 
Или пък дали не го дразните с някакви излишни наставления? 
Може да сте задали неуместен въпрос.
Влезли сте без да чукате в стаята му? 

Снимка: Guliver / iStock

Или пък вашите изказвания са били обвиняващи, пренебрежителни, осъждащи?

Всичко изброено може да е провокиращ стимул.
Като си дадете сметка затова, ще можете да контролирате подобни изказвания, и оттам и неговата съпротива и нападателност.

Спрямо наглостта му трябва да сте твърди, лаконични и категорични
Париращите фрази, които са уместни, са така наречените „АЗ-съобщения“.
Уверено, но спокойно парирайте това поведение с: „Този тон не ми е приятен!“, „ Огорчена съм да чуя това“, „ Аз не позволявам да ми говориш с такъв тон!“, „Готова съм да те изслушам, ако промениш тона си“ или с „Искаш ли да се върнем по-късно на този разговор.“ 
Опитайте се да избегнете персонализацията като - „ти“, „твой“, защото във вашите уста те ще изглеждат като обвинение. И както стана дума вече, те ще работят като провокиращ стимул. 
Всички са слушали достатъчно и са наясно с неконтролируемите емоции на подрастващите, събудени от хормоналната буря. И те са реалност .
На тийейджърите им е трудно да се контролират и често след изблик съжаляват и преживяват.

Затова приемете извинения, ако се налага, и вие се извинете за поведението си в един или друг момент.
Така ще дадете пример на децата и ще ги учите и те да искат прошка.
Защото идеални хора няма. И това, което определя човек са постъпките, а не думите.

Бъдете уверени, че детето ще порасне, ще се научи да говори вежливо и ще стане добър човек.
Най-важното е в този труден за него момент, е да запазите уважението, доверието и добрите си отношения.

Източник: rambler.ru, адаптация Мона Василева