Как да стимулираме бебето да говори

Първите звуци на бебето, които приличат повече на „агу“, са огромна радост за всеки родител. Но кога да ги очаквате и как да стимулирате мъничето да „проговори“?

Още към втория месец бебето започва да се усмихва и да издава звуци подобни на въпросното „агу“. То постепенно опознава новите условия на живот и иска да общува с околния свят и най-вече с мама и татко.

През първия месец то по-скоро сумти, стене, пищи, а най-често плаче, за да заяви своите нужди и желания. Така обявява: „Искам да ям“, „Пелените са ми мокри“, „Коремчето ме боли“ .
Заедно с това говорният му апарат постепенно се подготвя за по-пълноценно общуване.
И ето, че на втория месец бебето на свой собствен език приветства света около себе си и щастливите си родители.
В неговия „говор“ се чуват гласни „а“ , „о“, „у“ , звучат гърлени звуци, обичайно съпроводени с усмивка.
И още преди родителите да чуят първото истинско  „агу“ , те са убедени, че бебето е пораснало, общува, радва им се и няма как да не са във възторг.
Ясно е, защо бебето се стреми да каже „агу“. Това е неговият израз на радост и на удоволствие. То е и монолог в тишината. С него то приветства познати лица, както и ярки играчки. Изразът на тази радост е предвестник на речта и на желанието за общуване.
Обикновено бебето започва да гука на втория месец. Този период продължава 3-4 седмици.

Понякога то започва да гука и внезапно спира. Не се тревожете. Причините могат да са много – от това как в момента се чувства бебето до желание просто да си вземе „почивка“ от натрупаната нова информация, която трябва да осмисли и да преработи.

Ако бебето е на 2 месеца и още не гука, му дайте време. Развитието на децата, в това число и на речта, не се случва по разписание. Всеки има собствен темп. Има „скокове“, когато развитието е бурно, има пауза и дори „ход назад“ , когато то сякаш забравя това, което е можело преди време.
Не си заслужава да се тревожите и непрекъснато да си задавате въпроса: „А не е ли време вече да гука?“
По-разумно е да помогнете на своето бебе и да ускорите процеса.
Ето как:

• Много нежно и внимателно масажирайте дланите на бебето, за да стимулирате тези участъци от мозъка, които отговорят за речта и функциите на говорния апарат.
• Поддържайте зрителен контакт, докато то „разговаря“ с вас. Без значение е, че от брътвежа му нищо не се разбира. Гледайте го в очите, усмихвайте се, отговаряйте и го насърчавайте.
• Говорете бавно като съзнателно разделяте думите.
• Говорете на бебето. Разказвайте му какво правите в момента: "Сега мама събува памперса. Ще го смени с чист. Ще те измие. Ще намаже крем ..."
• Озвучавайте всяка свое действие и с усмивка му разказвайте. Отговаряйте на неговата усмивка.
• Издавайте различни звуци. Имитирайте животни, пейте, акцентирайте върху отделни звуци , като ги произнасяте по-продължително и настойчиво. С една дума – пробвайте да общувате с всички възможни средства.

Има деца, които са мълчаливи. Те са напълно здрави, но предпочитат да слушат и да наблюдават случващото се наоколо. Вашето дете е уникално. Говорете с него, докато общуването стане взаимно.

Източник, адаптация Мона Василева