Оценките в училище не са гаранция за самочувствие
Тийнейджър, който е доволен от себе си. Снимка: Shutterstock
Родителите често с гордост говорят за постиженията на децата си: отлични оценки, победи в олимпиади и състезания, прием в колеж – вярвайки, че това е, което определя успеха.
За съжаление, често бъркат понятията „успех“, „постижение“ с вътрешното усещане „да бъдеш успешен“.
Постиженията са измерими резултати: оценки, медали, издържани изпити. Те са видими – като малките тухлички, които ще оформят стените на нашия дом. И, разбира се, са много важни. Те дават усещането за победа, че се движим напред. Но приятните чувства, които носят, са временни.
Успехът е поредица от значими постижения в определена област, когато човек е преодолял себе си и е овладял дадена задача - например, изява на училищна сцена, завършване на проект или постъпване в престижен университет.
Това не е просто факт, ново ниво, постигнат статус, репутация и признание.

Тийнейджър, който е доволен от резултатите си. Снимка: Shutterstock
Успехът е вътрешно чувство, дълбока увереност на детето, че е способно да се справи с житейските предизвикателства, че усилията му имат значение и че самите те са ценни, независимо от титлите и медалите. Той не е резултат, а състояние, трайно чувство на удовлетворение от живота като цяло.
Ако детето живее единствено в свят на оценки, рейтинги и сравнения – тоест постижения – то усеща бремето на отговорността, а не успеха като лично, вътрешно преживяване. Това подхранва тревожността: „Достатъчно добър ли съм?“, нуждата от постоянна външна подкрепа и съмнението в себе си, вместо чувството за успех, което ще го направи щастливо в бъдеще.
Следователно, задачата на родителя не е да „направи детето си успешно“, а да му помогне да се чувства успешно. И тук е важно да се вземе предвид възрастта.
За по-малките деца е важно да опитват, да изследват и да получават обратна връзка. Когато родителят му каже: „Много се постара! Виж, успя!“, детето се научава да свързва усилията и резултата, развивайки вътрешна мотивация и удовлетворение.
Тийнейджърите, от друга страна, трябва да чувстват контрол над решенията си и да си поставят собствени цели. Ако възрастните се опитват да ги контролират, например, като им казват точно къде трябва да отидат, те често бързо губят интерес и доверие. А без това няма да има мотивация.
И така, как родителите могат да помогнат на децата си да се чувстват успешни?
1. Обсъдете процеса, а не само резултата
Преместете фокуса от външната оценка към усилията, които детето полага. Това помага за изграждането на силно самочувствие.
Да ги хвалите за получаване на оценка „отличен“ е добре, но е много по-важно да се интересувате как са постигнали резултата си.
Подчертайте, че виждате колко усилия полагат.
2. Научете ги да се учат от грешките
Провалите са част от пътя. По-важно е да научите хлапето да анализира грешките, не просто да ги избягва.
Попитайте вашия тйнейджър какво е научил от грашката, неуспеха, провала. Какви заключения е направил.
3. Дайте им възможност за избор

Момиче, което е доволно от себе си. Снимка: Shutterstock
Важно е тийнейджърите сами да решат към кой клуб или дейност ще се присъединят, как да проектират или как да изпълнят задача. Това им дава чувство за контрол над живота си.
Без това успехът не се развива.
4. Радвайте се на малките стъпки
Ако редовно напомняте на детето си да почисти и в един момент то започне да го прави само, това е стъпка към независимост.
Похвалете го, насърчете го: „Ти го направи сам – това вече е напредък.“
Ако е положил усилия и е получил 4 вместо 3 на теста – това вече е постижение. Похвалете го. Така ще се научи да забелязва малките стъпки и напредък, който води до успех и създава усещане за собствен растеж.
5. Избягвайте етикетите
Парадоксално, дори похвалата, че е талантлив или умен, може да се превърне в капан. Тийнейджърът ще започне да се страхува, че няма да оправдае очакванията.
Развивайте гъвкаво мислене, като описвате конкретни действия: „Дълго време ти търсеше решение и сега го намери.“
6. Сравнявайте детето само с него самото
Сравненията с другите по-успешни негови връстници само подкопават мотивацията му.
Кагото искате да га насърчите, посочете какви трудности е преодолял и как е станал по-успешен. Непример: „Преди се срамуваше да говориш пред публика, а днес вече говориш уверено.“
7. Ценете индивидуалните интереси
Понякога тийнейджърът е успешен в нещо, което възрастните смятат за незначително или дори вредно, като например видеоигри, блогърство.
Но именно там той овладява постоянство, инициативност и комуникация – всички умения, които изграждат успеха.
Станете негов съюзник, а не родител, който забранява всички интересни занимания.
8. Бъдете пример за подражание
Както всички знаем, отглеждането на деца е безполезно; в крайна сметка те ще станат като вас.
Ако искате детето ви да бъде успешно в живота, култивирайте това чувство в себе си.
9. Защо е по-важно, отколкото си мислим
Чувството за успех не е свързано с амбиция, а с вътрешна устойчивост. Дете, което знае, че може да влияе на ситуациите, не се страхува да опитва нови неща и се съвзема бърза след неуспех. То не живее под натиска на очакванията на другите и не се измерва единствено с постиженията си. Това означава, че когато дойде време да избере професия, връзка или път в живота, то няма да търси единствено външно потвърждение за своята стойност, а ще го знае, защото е уверено в себе си.
И може би това е истинското предизвикателство на родителството: да му помогнат да повярва, че неговият собствен път има смисъл, вместо да чертаят някаква идеална траектория.
По материали на deti.mail.ru, обработи Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари