Как случайно открих привързаното родителство

Преди да стана майка, непрекъснато повтарях: „Моите деца никога..." (може да довършите изречението)

И аз, и съпругът ми бяхме единодушни, че децата няма да обсебят личния ни живот. Че ще продължим да се срещаме и да излизаме с нашите приятели, че ще водим нощен живот и ще пазим леглото си от малките „нашественици“.
Така нареченото "привързано" родителство ми звучеше като безкраен, изтощителен кошмар. И бях сигурна, че то въобще не подхожда на нашия стил на живот. Защото аз имах нужда от достатъчно сън, от пространство и най-вече да бъда здраво стъпила на земята.

Две деца и две години по-късно единственото, което научих, е: „Никога не казвай „никога“!“

Защото привързаното родителство стана органична част от нашия живот и то съвсем естествено. Основите слагате с поредица от прости действия:

1. Изграждане на връзка още от самото раждане (веднага след раждането новороденото се оставя голичко върху гърдите на майката „кожа до кожа“ )

2. Кърмене (възможно най-ранно засукване)

3. Носене на бебето (в слинг или на ръце)

4. Сън един до друг (леглото на майката и бебето да са едно до друго)

5. Люлеене и гушкане

6. Вслушване в нуждите и в плача на бебето

За една година майчинство аз научих какво е привързано родителство.
Никога със съпруга ми не сме сядали, за да обсъждаме една или друга концепция, която трябва обезателно да следваме.
Никога не бях изучавала какви са ползите или как точно да прилагам това в нашия живот. Нито пък съм отмятала с чавка, кои от изброените точки следваме.

Когато обаче прочетох за 6-те основни изисквания на привързаното родителство, си помислих:„ Ето това сме ние. И беше много окуражаващо да науча не сме единствени, които отговарят на изискванията.“

Така, водени от нуждите на нашите деца, ние станахме част от концепцията, която напълно отговаряше на нашите собствени нужди и желания като нови родители.

С първото дете се сблъскахме с много методи, модели и философии. Обсъждахме нашите решения и прекомерно много мислехме за родителството. Искахме да сме стриктни, но също така и нежни родители, които постъпват правилно със своето дете.

Затова отделихме детето в собствено легло, спазвахме режим на хранене с определени часове, не го държахме прекомерно на ръце, за да не свикне – но правехме всичко това по предписание, някак на сила и двамата се чувствахме зле.
Привързаното родителство ми даде спокойствие, когато имах проблем с кърменето. А кърменето е може би най-важният компонент на привързаното родителство.
Когато моят син отказа за бозае, аз имах нужда от контакта „кожа до кожа“.
И близо година той заспиваше върху гърдите ми и ние се гушкахме цяла нощ. Това ми помогна да преодолея мъката, че не можех да го кърмя и ми даде силна емоционална връзка с моето бебе.

С дъщеря ми нямах никакъв проблем и я кърмех, но и тя прекарваше нощи в ръцете ми, защото така ни се струваше е най-естествено за нас.
Когато второто ни дете се роди, аз, естествено бях по-уверена като майка. Престанах да се тормозя и да си задавам въпроси. 

Привързаното родителство лесно се напасва, когато имаш 2 деца. Синът ми едва прохождаше, когато бебето се роди. 
За да съм честна, ще каже, че не беше лесно.
Аз бях изтощена, язвителна, преуморена. Имаше моменти, в които завиждах на онези майки, които спяха през цялата нощ без бебе до себе си, и можеха да заминат за уикенда, без него.

Когато обаче родителството е привързано , всичко пада върху вас, защото децата са директно свързани с вас. И един от честите случай, в който може да видите 6-месечното бебе усукано в слинга около мен, е докато слагам 2-годишния в детското креватче, за да спи.

За нашето семейство привързаното родителство означава да следваме вътрешния си глас като родители. Тази постоянна физическа и емоционална връзка и нежно родителство, е точно това, което ние искахме за нас и за нашите деца. 
Привързаното родитество кара нашите деца да се чувстват сигурни, спокойни, обичани. А за мен, няма по-хубаво чувство от това да гушкам децата си.

Източник: mothering.com, адаптация Мона Василева