Когато между децата пламне ревност

Манон е на 15, а сестра ѝ Леа току-що навърши 13 години. Майка им Сандрин си спомня, че при раждането на Леа Манон реагирала доста жестоко: „Тя отказваше да погледна малката си сестричка, искаше да я върнем в болницата и беше способна на по-резки реакции към бебето.“ 

Враждебността постепенно отслабва и момичетата стават неразделни в ранното си детство. Това се променя преди 2 години, когато двете стават тийнейджърки. Леа изпитва ревност към сестра си. Постоянно се чувства наранена, сравнява оценките си с тези на Манон на нейната възраст, носи дрехите ѝ, иска да излиза навън, колкото е позволено и на сестра ѝ. „Стана неуправляема – оплаква се майка ѝ, – Отвъд здравословното съперничество, чувствам, че Леа преживява зле това, че сестра ѝ е малко по-висока и по-привлекателна от нея. Опитах се да я успокоя, да ѝ покажа, че е чаровна, колкото и Манон, но без резултат“. 

Историята на Манон и Леа е емблематична за различните форми, които приема съперничеството между сестри и братя. Остаряло клише е, че само най-голямото дете ревнува от другите или че да си по-малкият е най-неудобно, коментира психологът Дидие Плекс.

Наложена емоционална връзка 

Ревността между децата в семейството е донякъде неизбежна, независимо дали си по-голямото, или по-малкото дете, добавя той. Психологът не вярва, че детето притежава естествена емпатия. То трябва да бъде напътствано от родителите как да овладее някои от чувствата си.

На същото мнение е и психологът Марсел Рюфо: „Някои родители са напълно убедени, че децата им, родени в любов, ще се справят перфектно. Съжалявам, но трябва да им кажа, че грешат. Братството и сестринството се изграждат върху наложена емоционална връзка. Тя, както и повечето форми на привързаност, се създава чрез всекидневието и споделените неща.“ Често на първородното дете е трудно изведнъж да започне да дели с някого любовта на родителите си. Но когато то не е твърде разглезено, когато не сме го направили тираничен крал, на който всичко му е позволено, то може да се справи с новото бебе и да открие предимствата от неговата компания.

Важно е да не го лъжете, че нищо няма да се промени с идването на бебето. По-добре е да играете честно, да предупредите детето, че на първо време може да отделяте повече внимание на новия малък човек, но ще имате и своите специални моменти с него. Ако все пак негативните чувства изкристализират, те могат да станат токсични, да разклатят не само живота в семейството, но и да повлияят на психологическото развитие на ревнивото дете.

Тя ми открадна шоуто

„Имам сестра с 3 години по-малка и връзката ни винаги е била конфликтна, но това не ми изглеждаше много сериозно“, разказва 42-годишната Карол, която твърде късно си е дала сметка за щетите от сестринската ревност, – „В същото време в края на пубертета развих състояние на изтощително безпокойство. Стигнах до паник кризи и се наложи да отида при психолог. По време на сеансите осъзнавах, че съм си създала чувство за вина, че не обичам сестра си, защото ми е откраднала шоуто, и малкото момиче, което бях, недоволства от това. Според психоложката ми тази вина вероятно е свързана с тревогата ми. Откакто казах на сестра ми за ревността, която винаги съм изпитвала заради нея, се чувствам много по-добре“, завършва Карол.

Казвайте нещата каквито са

Ревността дава изключителна възможност да надмогнеш себе си, да се развиеш и да се изградиш, отбелязва Марсел Рюфо. Да я отричаш е най-сигурният начин да я засилиш до степен на патология, която води до нарушения на съня и промени в характера. Потисната ревност пълни кабинетите на психиатрите и психолозите. Ревнивото дете е убедено, че ако родителите не приемат тези негови чувства, то е защото предпочитат другото дете. Чувството е естествено, но изисква вниманието на родителите, за да не излезе от контрол. Това започва, според Дидие Плекс, с необходимостта да си зададат въпроса какво става и да нарекат нещата каквито са. Отричането на очевидните различия между децата не върши никак добра работа.

Признайте неповторимостта на вашето дете

Разбира се, не става дума за това да кажете на една от дъщерите си, че е по-малко умна или красива от сестра си, или на сина си, че брат му винаги ще го бие на футбол. Просто подчертавайте различните силни страни на детето. Така избягвате сравнението, но и показвате разбиране, че детето понякога се чувства обезценено на фона на по-привлекателната си сестра. Ако оставите нещата неизказани, тези чувства ще бъдат интериоризирани, деформирани и засилени. 

Друг съвет от психолога: отделяйте време за специални моменти с всяко от децата. "Общите семейни моменти са важни, защото създават сплотеност и общи спомени. Но ако оставаме насаме с всяко от децата, можем да им покажем, че разпознаваме тяхната специфичност." Например да заведем на стадиона фена на футбола, да гледаме филм с фена на киното, да направим торта с фена на сладкишите. "По този начин насърчаваме детето да приеме себе си, като подчертаваме неговата уникалност не с думи, а с действия." 

Бъдете арбитър, но без авторитаризъм

Родителската намеса е задължителна, ако ревностите добият формата на постоянни конфликти. Но внимавайте да не залитнете към авторитаризъм, предупреждава Марсел Рюфо. На тези, които идват при мен, винаги препоръчвам да заемат позиция, която не буди съмнения, че подкрепят системно по-малките.

Детският психолог съветва родителите да подбират внимателно аргументите си, да изоставят обвинителния тон, който засилва чувството за неудовлетвореност у детето и възпалява допълнително недоволството между протагонистите.  В крайна сметка родителите нямат друг избор освен да се въоръжат с търпение, да изслушат различните версии на децата и да открият грешките на всяко от тях. "Идеалният вариант е да се насърчи способността на децата сами да намерят решение, което, доколкото е възможно, удовлетворява всички." 

Братята и сестрите са мини общност, която се нуждае от правила, така че децата да не станат подвластни на импулсите си. Ролята на родителите, неблагодарна, но голяма, е да наложат тези правила. Но не се безпокойте. Както припомня Марсел Рюфо „връзката между децата в семейството се гради непрекъснато във времето и нейната продължителност е много по-дълга, отколкото връзката с родителя: по правило ти си по-дълго брат или сестра, отколкото син или дъщеря". Иначе казано, дори ревностите и неприязънта да продължат да съществуват в зряла възраст, когато родителското посредничество е била ефикасно, братската и сестринската връзка имат всички шансове да разцъфтят с времето.

Каролин Фран Дезаж, Л’експрес