Когато ни предават, ние израстваме духовно

Страданието е по-добър учител, отколкото щастието. Радостта и щастливите мигове в живота ни зареждат с положителна енергия, дават ни усещане за удовлетворение и пълноценност, но истинският учител е страданието.

Неслучайно в литературата най-въздействащите творби са драматичните. Филмите, на които плачем и които дълго помним, са онези с трагичен финал. Някак по щастието си приличаме. Болката е онази, която изважда на показ уникалните качества на всеки човек. Проверява силата на духа и дава възможност за самопознание и вътрешно израстване. Ето защо болката, страданието могат да бъдат предимство, начин да се самоусъвършенстваме, да калим волята и характера си, да преминем на по-високо енергийно, духовно ниво.

Физическата болка също ни учи, но тя повече блокира сетивата ни. Духовната болка ни кара да обърнем погледа си навътре към себе си и да проникнем в дълбините на душата си.

Страдаме по най-различни причини

Страдаме, когато загубим близък човек. Страдаме, когато ни обидят, наранят. Страдаме, когато се разделяме. Страдаме, когато си разочароват или предадат. Предателството идва само от близък човек. Затова боли толкова силно. То ни изненадва и ни кара да се замислим познавали ли сме изобщо този човек.

Страхът да не изгубим нещо, познато, близко, толкова ясно и просто може да бъде ужасяващ. В същото време човек винаги трябва да избира между живот в страх и живот в чиста, смела и независима любов. Страхът притиска, ограничава, забранява, докато любовта създава, позволява, разширява, дава. Ако живеем в постоянен страх от предателство и разочарование, то едва ли ще сме способни да изживеем пълноценно времето, което ни е дадено.

Предателството е проверка на вярата ни – в другите, в човека като цяло, в нас, в Бог

Ето защо не е възможно да не изпитваме болка. Тя е част от нас и част от съществуването като цяло. Но тя е и необходимост по пътя към търсене на себе си. Страданието е учител. Щастието може да ни накара да отпуснем гарда, да ни заблуди, че винаги ще е така, да ни накара да се отпуснем, да ни отклони от същността на живота. В следващия момент обаче животът напомня за себе си – нараняват ни, предават ни, губим нещо по пътя си, частица от себе си, разкайваме се, връщаме се назад в спомените си, съжаляваме.

Затова превърнете обидата в предимство

Представете си живота си като картина. Вземете четка и бои и нарисувайте онова, от което искате да се освободите. Нека огорчението се превърне в позитивна енергия и любов. Нарисувайте прошката на предателството. Освободете се от товара. Приемете фактите. Тогава ще отворите път за онова, което предстои.

Обекти.бг