Той започна пръв

„Той започна пръв”, “Тя е виновна!“, „Той ме дразни!“- родителите с две и повече деца познават тези обвинения.
Трудно им е да играят ролята на миротворци, винаги да са обективни и справедливи. Важно е преди всичко да разберем причините за тези явления.

Нека играят

Децата в предучилищна възраст обикновено имат конфликти и се карат за играчки, които не могат да поделят. В тази ситуация е важно да им помогнете да се научат да играят заедно и по време на игра да не разделят играчките на „мои“ и „твои“, обяснява  психологът Светлана Забегайлова.

Когато давате подаръци, се опитайте да избягвате ситуации, в които едното няма да получи това, което другото вече има.
За да предотвратите евентуални конфликти, определете времето през което всяко дете може да „притежава“ играчката и да си играе с нея.
Купете си малък таймер, който ще ви подкрепя не само докато раздавате играчки, но и когато се разгорят битки за тях във ваната или в колата.
Забавното броене на рими или тегленето на жребий също помагат много.

Учете децата да отстъпват едно на друго

.

Сестри си скубят косите. Снимка: Getty

Всяко семейство има общи и лични вещи. Те са известни на всички, така че когато купувате нови играчки или книги, незабавно посочете техния „статус“.
В ситуация, в която децата получават едно нещо за двама, е необходимо да напомним, че подаръкът е общ. Така децата ще знаят, че имат равни права върху него.

От друга страна, всяко дете има право на „лична собственост“. Ако е ученик, това са учебници или моливи, които по-малкият не може да докосне.
Всеки член на семейството, независимо дали е голям или малък, изпитва нужда да се отдели и изолира. Има нужда от лично пространство и собственост.
Родителите могат да дадат добър пример , като уважават собствеността на детето и например поискат разрешение да я разгледат и пипат.
Научете децата си да си сътрудничат в играта, да уважават правата на другите и да се опитват да решават конфликти с думи.
Дайте на всяко дете собствено място на масата за вечеря, собствена лавица за книги или просто малък сандък за собствените му любими и „тайни“ вещи.
 

Деца спорят за играчки. Снимка: Getty

Ще ви трябва време, за да научите децата как да изразяват чувствата си по цивилизован начин.
Разказвайте им повече приказки и истории за приятелството, за това как хората се помиряват помежду си и ще видите, че малко по малко това ще даде резултат.
И все пак кавгите, които възникват за играчки, са доста лесни за разрешаване. По-трудно е да направите това, ако причината за конфликта е, че едно от децата се чувства лишено от родителско внимание.

Как да поделим вниманието на мама

Най-често детските кавги възникват, защото децата не споделят нещо. Единственият въпрос е какво точно. Може би това е интересна книга или играчка, или може би вашето внимание.

Вниманието не е играчка; може да бъде много трудно да се сподели. Най-малката несправедливост от ваша страна може да предизвика кавга между хлапетата.
Родителите ще трябва да действат като справедливи съдии в неизбежното съперничество, да спрат битките, да помогнат за сключване на мир..
Що се отнася до ревността между децата, тя се проявява на всяка възраст и при всяка разлика в годините.
Трудно е да споделиш майчината любов, защото споделянето означава да получиш по-малко и следователно липсата на внимание може да се компенсира само с... същото внимание.

Родители играят с децата си. Снимка: Getty

Ако във вашето семейство има постоянни кавги между децата, това означава, че емоционалните им резерви, които попълвате с любов, се изчерпват. Това е като чайник, който започва да съска, когато водата в него заври. Обяснете на детето си: можете да почувства всичко, но не може да въздейства върху всичко.

Важно е да сте готови да го изслушате, без да определяте и оценявате чувствата му. Дайте му възможност да говори и да се оплаква. Ако се отнесете с разбиране, много конфликти могат да бъдат избегнати.

Не отричайте наличието на ревност, защото тя няма да изчезне. Дори децата да потискат това чувство в себе си, то пак се проявява по скрит начин, главно в лошо поведение. Ако вместо да задоволите нуждата му от любов и внимание, го наказвате, то най-вероятно ще започне да се държи още по-лошо.

Всяко дете иска да бъде обичано повече от другите. Тъй като това желание не може да бъде изпълнено, няма как да изкорените ревността. Но от нас, възрастните, зависи дали огънят на ревността ще тлее тихо или ще пламне.

Сключете мир и не се карайте

Понякога за децата е по-лесно да се борят и да защитават своята гледна точка, отколкото да постигнат съгласие помежду си и да се опитат да разберат чувствата на другия. Обикновено насилието е това, което най-много дразни и тревожи родителите.

Един от най-ефективните начини да се справите с това е да поставите ясно определени граници: например можете да спорите, но е забранено да се биете или да се обиждате.
Можете дори да организирате семейна среща и да обсъдите ситуацията и заедно да разработите правила и закони. Като участват в определянето на правилата, децата ще бъдат по-склонни да се придържат към тях.

Също така е по-добре заедно да измислите наказание за нарушителя на правилото - тогава няма да е толкова обидно детето да отговаря за нарушението.

Ефективно наказание може да бъде временно прекратяване на играта: малките побойници седят в различни стаи на столове, докато всеки от тях се успокои.
Или ги поставете на един диван и им кажете, че ще трябва да седят на него, докато всеки от тях позволи на другия да напусне дивана. След като се успокоят, може заедно да обсъдите какво се е случило.

Учете децата да се молят един на друг за прошка, като не забравяйте да обясните защо и защо това е необходимо. И, разбира се, не се страхувайте сами да ги помолите за прошка.
Ако конфликтите между децата възникват много често, разговаряйте с всяко дете поотделно. Помогнете му да промени собственото си поведение.

Попитайте го какво би могло  да направи то  самото за помирението. Оставете момчетата да сключат споразумение помежду си, където всеки обещава да не прави трите неща, които най-много ги дразнят един в друг. Това може да е навикът да командва, да дразни, да взема неща без да иска разрешение детето  да лъже.

И накрая, напомнете на всяко дете за положителните аспекти на това да имаш брат или сестра: да имаш с кого да говориш по време на дълго пътуване с кола или в дъждовен ден и винаги да имаш приятел.
Мона Василева