Когато умните правят глупави грешки

Има определен тип умни хора, които обичат да подчертават недостатъците в мисленето на всички останали. Илон Мъск е един от тях. Веднъж той публикува в своята социална мрежа X дълъг списък от когнитивни пристрастия, които смята, че трябва да се преподават в училище, за да могат децата да се научат да бъдат по-рационални.

Но интернет е пълен със статии и публикации от по-малко известни имена, които пишат за това колко лесно хората стават жертва на заблуди и погрешни разсъждения.

В тези усилия има известна логика. Ако се стремите към интелигентност и рационалност, научаването на всички начини, по които можете да се заблудите в мисленето си, определено изглежда полезно. Но както психологът и професор от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант предупреди на неотдавнашната конференция Brilliant Minds в Стокхолм, Швеция, целият този фокус върху грешките на другите хора има скрит недостатък за тези, които искат да усъвършенстват своята интелигентност.

Най-умните хора може да са най-наясно с когнитивните пристрастия като цяло, но също така е най-вероятно да не ги открият у себе си поради прекомерна самоувереност, предупреждава Грант.

Предразсъдъкът „Не съм предубеден“

Грант нарича тази странност в мисленето на умните хора предразсъдъкът„Не съм предубеден“ и го дефинира по следния начин: „Това е убеждението, че другите хора имат предразсъдъци, но аз съм рационален и съм имунизиран срещу тях“.

Според него колкото по-умен е човек, толкова е по-вероятно да страда от тази заблуда.

„Познайте какво – колкото сте по-умен и колкото по-висок е резултатът ви на тест за интелигентност, толкова по-вероятно е да станете жертва на този предразсъдъкът. Което означава, че колкото по-гениален е човек, толкова по-зле осъзнава собствените си ограничения“, казва той.

Граант не е първият известен психолог, който предупреждава за този проблем. Дейвид Дънинг е известен като половината от екипа, идентифицирал ефекта Дънинг-Крюгер - предразсъдъкът, много обичан от онези, които изпитват голямо удоволствие да да посочват грешките в логиката на другите. Той гласи, че най-некомпетентните сред нас обикновено са най-уверените, докато най-квалифицираните са страдат от съмнения в собствените си способности.

Онези, които се смятат себе си за умни, често използват това правило, за да се подиграват на „идиотите“, с които смятат, че са заобиколени (и наистина светът не е лишен от прекалено самоуверени глупаци). Но самият Дънинг настоява, че повечето хора вземат погрешна поука от неговите изследвания. Изводът не е, че всички останали са предубедени, а че и вие самите вероятно не виждате света напълно ясно.

Както Грант посочва, научаването за предразсъдъците не трябва да кара умните хора да мислят другите хора за глупави. Това трябва да ги накара да подозират, че и те често действат като глупаци. Но често ефектът е обратният и това само по себе си е вид ирационалност.

Антидот срещу този предразсъдък

Какъв е антидотът срещу този вид прекалена самоувереност, която е толкова често срещана сред умните хора? Силна доза смирение.

„Забележително е колко дългосрочно предимство са получили хора като нас, опитвайки се постоянно да не бъдат глупави, вместо да се опитват да бъдат много интелигентни“, казваше покойният Чарли Мънгър, известен като дясната ръка на Уорън Бъфет.

Ако най-голямата опасност за мисленето на интелигентните хора е ирационалната вяра в собствената им рационалност, решението често е съзнателно съсредоточаване върху откриването на начини, по които те биха могли да мислят и действат неоптимално.

Много експерти са предложили начини за култивиране на този начин мислене. Грант препоръча да се опитате да култивирате интелектуалния подход на учените, в който „предпочитате смирението пред гордостта и любопитството пред убеждението“ и „търсите причините, поради които може да грешите, а не само причините, поради които трябва да сте прави“.

Други експерти предлагат да вземете назаем трик от професионалните играчи на покер и да оценявате убежденията си на база на вероятности.  Може да потърсите помощ и от други ваши умни приятели, за да тествате идеите си под стрес. Може пък да създадете ритуал, при който всяка сутрин се питате „В какво е вероятно да сгреша днес?“.

Каквито и техники да изберете за борба с предразсъдъка „Не съм предубеден“, първата стъпка е да осъзнаете, че вашата интелигентност ви прави по-вероятни негови жертви. Само когато признаете, че вие ​​също сте способни на ирационалност, можете ефективно да се преборите с нея.

Мениджър Нюз