Лайк вместо съчувствие

Георги Млеканов е докторант в Института по философия и социология при БАН и магистър по организационна психология. Занимава се със създаването и провеждането на обучения за бизнес. Негови са книгите „Смелиян, Амидофен и още двама-трима“, „Бисмут“ и „Дигитална зависимост - наръчник за родители и учители“. През 2024 г. е награден с второ място в конкурса „Агент по промяната“, заради каузите, свързани със социализацията на хора от уязвими групи в трудовата среда.
 

Раждайки се с телефон в ръка, детето започва да живее в едно различно от физическото пространство. Това е свят, който дава всичко, задоволява най-дълбоките и древни щения на мозъка. Удовлетворението и алгоритмичното одобрение идват веднага, няма нужда да спортува 5 години, за да получи от някой похвала или медал. За какво са му приятели? Игрите и социалните мрежи му дават всичко. Защо да слуша родителите си? В онлайн пространството научава всичко, от което има нужда, там са по-умните, по-успешните, не като родителите. В тази статия ще разгледам развитието на емпатията при идващото поколение.

Написаното в статията е авторско съждение и е плод, освен на лични наблюдения, и на внимателно проучване на темата с дигиталната зависимост при подрастващите.

Съвременните деца се раждат с телефони в ръка.

Снимка: Shutterstock

Незабавното онлайн удовлетворение нарушава търпението и емоционалното ни разбиране за реалния живот

Представете си едно момче, което е пристрастено към видео игрите. Щом е пристрастено, то отделя много време за тях. Това най-вероятно означава, че е добър, че е постигнал нещо в тази среда. Това момче всеки ден, всяка минута получава награда, печели състезания, пари, позиции. Мислите ли, че прекарвайки твърде много време пред монитора, това момче се храни здравословно?

Представете си сега същото момче в училищна среда: там няма кой да му дава ежеминутни награди, няма кой да му изписва с огромни букви, че е победител. Там дори е възможно да бъде отхвърлен, да не е достатъчно оценен и одобрен от съучениците си. Когато основната част от свободното време е била в онлайн среда, това момче не е успяло да изгради основни емоционални и комуникативни умения, които биха му помогнали в трудни ситуации, които възникват в училище. Ще бъде ли то търпеливо и емпатично в реалния свят? Дали, ако помогне на съученик, някой ще му даде награда? Дали за всяко малко усилие ще получава и поощрение? Подозирайки, че няма, тогава защо да проявява съпричастност? А за него е нужно време.

Но защо говоря само за момчетата, къде са момичетата? Дадох пример за момче, което е пристрастено към видео игри, защото в повечето случаи тези игри се създават от мъже за мъже. Там има по-скоро мъжки дейности, има екшън. Не, че съвсем изключвам момичетата от този процес, но те имат по-сложни проблеми за разрешаване. Те трябва да се харесат! Женската природа е такава. Тя е по-красивата част от човечеството и е нормално да набляга на тази си сила.

И докато преди малко си представяхте момче, седящо в полутъмна стая със слушалки на ушите и вперен в монитора поглед, сега си представете светлина, защото за хубавите снимки светлината е важна. Представете си момиче, което си прави по 20-30 и повече снимки, от които да избере само една. Тази една ще бъде обработена със съответните филтри и ще бъде публикувана в различните онлайн платформи. Ще усети мига на очакване, което е точно една наносекунда след като бързите ѝ пръсти са публикували „перфектната“ снимка. И започва трескаво презареждане и преглед на харесванията и коментарите.

Момичето забелязва, че най-добрата ѝ приятелка все още не я е харесала. Пише ѝ с линк към снимката и я пита: „Как ти се струва?“ В последствие, и особено ако не получи нужния, според нея, брой харесвания, започва да издирва и други, които не са я харесали. Обвинява ги в завист, мрази ги, блокира ги и т.н. действия, които в никакъв случай няма да я успокоят, напротив. Като резултат, момичето ще стане тревожно, ще направи още снимки, видеа, предизвикателства, за да бъде харесана, одобрена. Очаквате ли това момиче да прояви емпатия, съпричастност, сътрудничество?

Липсата на реална социална интеракция

Онлайн комуникацията не се харесва на мозъка ни – в хилядолетната човешка история нашето битие е било базирано на всекидневни лични отношения. Срещи с други хора, разговори, хранене, ловуване или работа при мъжете, домакинство при жените. Все неща, които сме правили рамо до рамо с другите в общността. В днешно време голяма част от тези неща може да правим през телефона си, съвсем сами.

Но нашият мозък е объркан, той изисква от нас информация, която ние няма как да му дадем, ако не сме сред хора. Той иска да види как изглежда човекът от другата страна на телефона, иска да го подуши, да разчете мимиките и жестовете му. Това е информация, която ние и да искаме, не можем да му дадем. Това го тревожи, тревожи и нас. Напрегнати сме, изнервени и в същото време неразбиращи защо.

Алгоритмично моделирани емоции

Алгоритмите в социалните мрежи ни показват това, което искаме да видим – не това, от което имаме нужда. По този начин се променя възприятието за света, а оттам и начинът на мислене – както при децата, така и при възрастните.

Алгоритмите показват само едната страна на нещата. Когато едно дете израства с толкова едностранна гледна точка, то никога няма да развие критическо мислене – толкова важно за личностното развитие. Мисленето му ще бъде праволинейно. А когато човек е праволинеен, може да бъдете сигурни, че му липсва емпатия.

Ако децата са израснали с телефон в ръка и слушалки на ушите, трудно могат да проявят емпатия.

Снимка: Shutterstock

Защо е важна емпатията?

По тази тема е говорено и писано много, но ще отбележа, че за да проявяваме емпатия към някого, първо трябва сами да я разберем. Необходимо е да можем да разпознаваме собствените си емоции и да ги управляваме.

Когато човек осъзнава защо се чувства потиснат в даден момент, той по-лесно може да преодолее това състояние. И обратното – когато сме потиснати, но не разбираме защо, е много по-трудно да се справим. Познавайки и разбирайки собствените си емоции, няма да попадаме в т.нар. „капани на ума“. Ще се справяме по-лесно с ежедневните задачи и едва тогава ще можем да бъдем полезни и на другите. Ако обаче сме израснали с телефон в ръка и слушалки на ушите, този процес трудно може да се осъществи.

Има ли нещо полезно?

Разбира се, че има. Благодарение на онлайн пространството, което ни предоставя информация с невиждана скорост, можем да изградим емпатия и съпричастност. Виждам как множество каузи успяват именно чрез онлайн средата. Виждам как идеи, които си струват, се припознават от все повече хора. Освен дългосрочни инициативи, съществуват и моментни, импулсивни събития, които провокират хората към добри дела. Всеки може да се сети за такива примери.

Нека насочваме вниманието на децата си именно към този тип съдържание и им показваме, че в реалния свят истинската емпатия носи много по-дълготрайно удовлетворение, отколкото тази в измисления и нереален свят, в който те растат.

Нека ние бъдем примерът, който да следват. Нека бъдем активни в доброто и непримирими към злото.

Георги Млеканов