Майчините упреци, които оставят белег

От ранно детство много момичета чуват фрази от майките си, които изглеждат безобидни, но всъщност носят мощен токсичен емоционален заряд, прикрит зад маската на майчината любов.

В книгата си „Анти-майка“ клиничният психолог Мари-Естел Дюпон разказва за случаи, в които майките, без да го осъзнават, започват да се конкурират с дъщерите си. Ако, например, момичето получава повече внимание от баща си или от други мъже в семейството, майката може да реагира грубо: да се заяжда, да критикува без причина или да се отдръпне емоционално.
Всичко това са опити да си върне статута на главната жена в къщата. Подобно на причказката за мащехата на „Пепеляшка“ или на „Снежанка“. 

Коментари за външния вид

Майка съветва дъщеря си какво да облече. Снимка: Shutterstock

Най-често това се проявява в обидни коментари за външния вид, чиято цел е да подцени достойнствата на дъщерята, за да запази контрола или да утвърди своето превъзходство.

„Ядеш твърде много“, „Бях по-слаба, когато бях на твоите години“ - тези думи често крият не просто критика, а истинска майчина ревност. Болезнено чувство, което може да отрови връзките в продължение на много години. Такива фрази не просто нараняват, те й внушават, че „не е достатъчно добра“.

Изглежда, че една майка по дефиниция трябва да се радва на успехите на дъщеря си, но в действителност всичко е различно.
Психиатърът Робърт Нойбургер обяснява, че някои жени подсъзнателно възприемат порастването на дъщеря си като заплаха.
Причините могат да бъдат различни: страх от стареене, съжаления за неосъществени мечти или дори ревност към съпруг, който проявява повече нежност към детето.

А психоложката Карол Риф е установила в своите изследвания, че много майки, виждайки как дъщерите им стават по-успешни, започват да изпитват смесени чувства. Вместо гордост идва завистта и след това критиката се превръща в начин за тяхното самоутвърждаване.

Дъщерята като огледало

Майка и дъщеря избират рокля. Снимка: Shutterstock

Психотерапевтката Франсоаз Дюпен вярва, че дъщерята е като огледало за майката, отразяващо всичките ѝ страхове и комплекси.

Ако самата жена не е приела външния си вид, не се е реализирала в живота или чувства, че губи младостта си, тя може несъзнателно да излее гнева си върху детето.
„Детето идеализира майката и чака любовта ѝ с години. Но вместо подкрепа, получава болезнени инжекции на най-болезненото място“, казва Дюпен.
В резултат на това момичетата, които чуват подобни думи от детството си, често израстват с ниско самочувствие, тревожност и са  предразположени към депресия.

Колкото и да е трудно, важно е да се разбере, че подобни думи не говорят за недостатъците на момичето, а за вътрешните конфликти на майката. Осъзнаването на това може да бъде първата стъпка към изцелението.

По материали на Psychologies , Мона Василева