Мразя да играя с детето си

Да е жив и здрав синът ми Бен. Да е живо и здраво разбърканото му от пиене на млекца мозъче, което вече е достигнало до най-важната и всепоглъщаща фаза „Хайде да си играем на преструванка!” Може би някой ден ще стане известен актьор и ще помага на старата си майка. Но междувременно, проклети да сме със съпруга ми Джейсън, задето не създадохме братче, с което да се забавляват, признава Лиа Румак.

Защото има много неща, които съм се стремяла да бъда в живота си, но ето списък (непълен) на нещата, които не искам да бъда: тарантула; бебе тарантула; майка тарантула; клиент в гадния магазин за играчки на сина ми, в който той ми продава играчки, които аз вече съм му купила; Елза, Анна или октопода от „Малката русалка”; котенце; котенце с черна козина и зелени очи; котенце с петниста козина и сини очи; лошият, който го пращат в затвора; кученце; принцеса; Красивият еднорог; Жокера; или Батман, Спайдърмен, Жената-Чудо, Железният човек, Хълк или Капитан Америка.

„Тогава какъв супергерой искаш да си, мамо?”

„Аз съм супергероят Изчисти-кухненското-чекмедже.”

„Ама това е скууучно.”

Знаеш ли кое е скучното, детенце? Да те следвам из къщата, правейки се на метро. Хайде да играем на нон-стоп гледане на HBO! Хайде да играем на Провали се с готвенето на последната рецепта от „Бон Апети”! Хайде да играем Пазарувай онлайн дрехи за хлапето, което изглежда сладко, но играе тъпи игри!

Макар да обожавам единственото си дете, тръпки ме побиват всеки път, когато Бен започне да вика с онзи напевен глас (сещате се, такъв като от страшните филми, в които деца правят ужасни неща): „Ехо-о-о, кой иска да си играе с мен?”

Тишина. Аз и Джейсън седим много, много неподвижно. Може би няма да ни види?

„Ехо-о-о, кой иска да си играе с мен?”

За доброто на Бен съм щастлива да отблежа, че поне един от родителите му се интересува от забавлението му. Гледам как Бен влачи Джейсън победоносно надолу по стълбите към мазето сякаш е прясно убита антилопа и стискам палци, че няма да се появят поне за още 27 минути.

Вечерите може и да са дълги, но не са най-страшните изпитания. Те, както всеки родител знае, са Изцяло свободните уикенди. Без баба и дядо, които да го заведат в парка. (Може да го изведете и на обяд! Той много обича обяд!) Без рождени дни... Просто дълбока, тъмна пропаст, а на дъното ѝ аз съм Олаф (герой от „Замръзналото кралство”, бел. прев.) за следващите 48 часа. Обърнете внимание на внезапната лавина от свърхентусиазирани съобщения до други майки.

Иска ли Иън да дойде, за да си играят? УСМИВКА!

Болна съм. Не мисля, че ще мога да го закарам.

Аз ще дойда да го взема! ВДИГНАТ ПАЛЕЦ!

Преди да успее да каже „Не”, вече свиря с клаксон на алеята пред къщата им, грабвам Иън от грижовните ръце на майка му и победоносно предоставям плячката си пред изгладнялото си (за любов) дете.

Не искам да звуча като някаква тотално незаинтересована майка. Има неща, които обичам да правим с Бен. Например, неща тип направи-си-сам – дейност, на която бих се обрекла само по принуда в един постапокалиптичен свят, в който трябва да направя поредното изобретение, за да получа коричка хляб. Сега тези занимания са оползотворяване на времето, което няма как да подмина. Първо, и основно, може да си седнал. Второ, накрая имаш полудяло чудовище, направено от тоалетна хартия. Също така харесвам и настолните игри. Да се гушкаме и да гледаме стари детски филми, пълни с обидни стереотипи и ретроградно разделение на половете? Дайте ги насам. Да четем заедно в леглото? Там съм. Да пазаруваме в интернет? Абсолютно съм за.

Знам, че трябва да ценя времето преди да е пораснал, когато Бен все още жадува за вниманието ми. Знам, че ще се обърна и изведнъж ролята ми в живота му ще е на онази, дето осигурява храната и му крещи „Събери си дрехите!” И много скоро след това ще е само смрад и компютърни игри и няма да иска да си играе с мен. Едва ли ще забелязва съществуването ми. Така че се опитвам. Опитвам се да ме е грижа за ужасната съдба на Батман. (Спойлер: Жокера го заключва в гардероба.) Опитвам се да се вълнувам, когато разхождам „кучето” си в хола. Надявам се, че когато Бен стане малко по-голям, ще има повече неща, които да ни харесва да правим заедно. Но сега, съжалявам, трябва да тръгвам. Страшно закъснях за Иън.