Не го правете пред детето

Повечето родители искат детето им да е вежливо и възпитано, но в същото време често не умеят да контролират поведението и приказките си в негово присъствие.
А то като гъба попива примера на възрастните.
И така, какво не трябва да правите пред детето, обяснява психологът Светлана Голицина. 

1. Да се ​​карате и да повишавате тон

Родители, които се карат пред децата. Снимка: Shutterstock

Отдавна е доказано, че децата, които растат в атмосфера на постоянни кавги между родителите, стават нервни и лесно възбудими. Те може да са прекалено агресивни или, обратно, склонни към депресия.
Запомнете: крещенето не демонстрира вашата сила, а вашата безпомощност. И причинява сериозни психологически щети на всички около вас без изключение.

Какво да правим. Всеки може да се научи да разрешава конфликтни ситуации без да вика. Може да преговаря спокойно, вместо да прави скандали. Но ако все пак се наложи да „викате“ на съпруга си, не го правете, когато детето е вкъщи.

2. Да критикувате други възрастни

Често срещана ситуация: щом вратата се затвори зад семейни приятели, баба и дядо или съседи, възрастните веднага започват да ги обсъждат. Помислете за примера на лицемерие, който давате на детето си: до сега сте сте усмихвали любезно на тези хора, а зад гърба им говорите само лошо.
Освен това детето е много податливо на внушения: лесно може да реши, че „само нашето семейство е добро, а всички останали са лоши“ и тогава проблемите с общуването с външния свят не могат да бъдат избегнати.

Какво да правим: Въздържайте се от подигравателни коментари в присъствието на детето си. Ако детето има конфликт с учителите, се опитайте да разберете какъв точно е проблемът и не уверявайте детето, че „учителят е глупав и не знае нищо“. Като рушите авторитета на учител, няма да постигните нищо.

3. Да унижавайте и обезценявате другите

В разгара на спора жената често казва на съпруга си: „Не можеш да се справиш с елементарни неща. За нищо не ставаш!“
Такива провокативни фрази не бива да се казват нито на партньора, нито на децата, защото те убиват всяко самочувствие.

Какво да правим. Премахнете подобни провокативни твърдения от речника си, защото те не само нараняват гордостта на човека, към когото са отправени, но и разрушават положителния образ на възрастния в очите на децата.

4. Да изнудвате и манипулирате

Изнервена майка крещи на съпруга си. Снимка: Shutterstock

Класическата фраза: „Ако ти не направиш това и това, аз си тръгвам. Ще отида да живея при майка си“.

Понякога изнудването приема много по-сложни форми, но вие все пак постигате целите си.
В същото време няма как да измамите детото - то интуитивно усеща и се учи. Може от малко да възприеме тези тактики и да ги прилага успешно в бъдеще.

Какво да правим. Всеки път, когато искате нещо на всяка цена нещо, си помислете дали е възможно да го постигнете честно. Например, ако трябва да убедите свекърва си да вземе внука от детска градина, не обяснявайте, че ви боли глава, особено ако сте в отлично здраве. Вместо това кажете какви задължения имате и, че времето няма да ви стигне. Признайте, че имате нужда от помощ.

5. Да се опитвате да контролирате всичко и всички

Има такива „тревожни майки“, които се опитват не само да следят всяка стъпка на детето, но контролират всички наоколо. Без техния контрол никой не може да вземе самостоятелно решение какво да пие в момента – чай, кафе или минерална вода.
Това в крайна сметка ще научи цялото семейство, че жената е отговорна за всичко, и ще ги откаже да поемат инициатива.

Какво да правим. Намалете нивото на личната си отговорност. Не вие ​​решавате какво ще е времето утре или дали ще има мир в света.
Дори съпругът ви да обуе различни чорапи, това не е трагедия. Напротив, някой от зорките му колеги ще забележи това, ще му се подиграе и следващия път той ще бъде по-внимателен.

Помнете старото мото „Никога не правете за човек това, което той може да направи сам за себе си“ . Прилагайте това правило както за децата, така и за възрастните.
Нека детето разбере, че има неща, с които може да се справи, и че мама и татко ще му се притекат на помощ, само когато е наистина необходимо.

Мона Василева