Ода за истинския интерес: Трите ефекта на любопитството

Основателят на Ness Labs Ан-Лаура Льо Канф говори за това как любопитството удължава младостта и разширява пространството на живота

Децата имат невероятно любознателен ум. „Защо? “ - това е техният постоянен въпрос. Те изследват нови неща само по една причина – просто искат да знаят. Учените се опитаха да разберат колко често децата задават въпроси. Оказа се, че това са средно 107 въпроса на час! Но с напредване на възрастта ставаме склонни към стабилни и удобни когнитивни модели.

„Училищата не винаги подкрепят любопитството, често е точно обратното“, казва Сюзън Енгел, старши преподавател по психология. Нейното изследване върху „епизоди на любопитство“ (напр. задаване на директни въпроси, взаимодействие с предмети и гледане съсредоточено и съсредоточено) установи, че децата в детската градина са преживели тези епизоди 2,36 пъти за период от два часа, но сред петокласниците това се е случило само при 0,48=

Загуба на креативност

Когато НАСА търсеше служители с високи нива на креативност, нае доктора по психология Джордж Ланд, за да разработи тест, който да измерва точно креативността - различно мислене или способността да се разглежда проблем и да се измислят множество решения. Land го разработи в сътрудничество с друг доктор по психология, Бет Джарман. Този тест работи добре и остава крайъгълен камък в изследването на любопитството. Но д-р Джордж Ланд, тъй като самият беше любопитен, искаше да отиде по-далеч и да разбере какво се крие зад това.

Откъде идва любопитството

За да отговори на тези въпроси, д-р Джордж Ланд провежда мащабно проучване на 1600 деца, като ги тества на възраст 5, 10 и 15 години. При първото полагане на теста максималният възможен резултат за креативност е 98%. Във втория случай – след пет години – само 30%. Още по-депресиращо изглежда третият път, в гимназията, когато само 12% от децата показват добри резултати. Ами възрастните? Уви, ситуацията не се подобрява. Тестването на 280 хиляди души показа, че, съдейки по отговорите, по-малко от 2% могат да се нарекат креативни. Според някои данни рязкото намаляване на любопитството може да е следствие от увеличаването на знанията ни с напредване на възрастта. След като почувстваме, че пропастта между това, което знаем и това, което искаме да знаем, е затворена, ние просто спираме да бъдем любопитни. Но защо това трябва да ни притеснява?

Три невероятни ефекта на любопитството

Въз основа на горните резултати изглежда, че повечето възрастни не полагат усилия да стимулират любопитството през целия си живот. И може би си мислите, че в крайна сметка не е голяма работа. Но любопитството има магически свойства, които са широко изследвани.

Любопитството ни поддържа млади

Доказателствата сочат, че способността за изненада през целия живот и желанието за новости помагат на хората да останат млади. Проучване, което проследи възрастни хора и проследи нивата им на любопитство, установи, че тези с високо ниво на любопитство са по-склонни да оцелеят през следващите пет години.

Любопитството ни помага да учим

Има сериозни доказателства, че то ви помага да запомняте по-добре нова информация. Колкото повече се интересувате от дадена тема, толкова по-вероятно е да я запомните.

Любопитството води до по-добри взаимоотношения

Изследванията показват, че искреният интерес към другите хора помага за изграждането на по-силни връзки, засилва чувството на близост и по този начин поставя основата за пълноценни взаимоотношения.

Мислите, че трябва да направите повече, за да развиете любопитството си? Добрата новина е, че ниските му нива не означават, че е напълно загубен. Повечето възрастни са потиснали любопитството. Но всеки път, когато си легнете и заспите, го пускате на свобода.

Как да развиете любопитството си

Има няколко прости начина, които могат да ви помогнат да стимулирате любопитството и следователно да увеличите креативността. Опитайте няколко от тях и вижте кои работят най-добре за вас.

1. Задавайте въпроси

На случаен принцип, докато четете нещо или разговаряте с приятели, задавайте си въпроси като защо? или как? Можете дори да запишете някои от тях, за да можете да намерите отговорите по-късно.

2. Четете литература извън вашата професия: изберете книга, която никога не бихте купили в книжарница

Това класическа поезия ли е? Научна литература? Готвене? Нещо от геологията? И го четете само заради самото четене, дори и да няма нищо общо с работата ви.

3. Интересувайте се от хората

Изберете някой от кръга си, когото не сте виждали отдавна и го поканете на кафе. Поставете си за цел да научите колкото се може повече за това, което го интересува. И прилагайте този подход всеки път, когато срещнете нов човек.

4. Научете се да говорите по-малко

Това е свързано с предишната точка. Опитайте се да говорите по-малко и да слушате повече.

5. Потопете се в темата

Изберете въпрос, който ви се струва интересен и се задълбочете в него, давайки воля на любопитството си. Това означава да четете много статии, книги и научни статии, да гледате лекции на TED и да слушате подкасти.

6. Пишете

Минете на следващото ниво и пишете за проблем, който ви интересува. Точно това правя в този блог. Пускайки го, изследвам нови теми и стимулирам любопитството си.

7. Носете тетрадка със себе си

Това ще улесни запомнянето на теми, които ви интересуват и които бихте искали да изучавате или да пишете по-късно.

8. Погледнете навътре

Любопитството не трябва да е насочено към външния свят. Изследвайте чувствата си, запитайте се за вашите цели и действия и може би дори проучете миналото или семейната си история.

9. Забавете

Производителността може да бъде враг на креативността. Отделете време, за да оставите ума си да се лута свободно, генерирайки въпроси.

10. Прекарвайте време с детето си

Играта и разговорите с детето ви е може би един от най-добрите начини да ни напомните за нашия потенциал за любопитство.

Всички сме родени любопитни. За възрастните да бъдат любознателни или не е избор. И това изисква известни съзнателни усилия, но в любопитството си струва да се инвестира, за да се увеличи максимално преходното състояние, което е животът.

Мениджър Нюз