Оставете го да прави собствени грешки

Отглеждането на тийнейджър е трудна задача. Хормоните излизат извън контрел, в действията му често липсва логика, прави каквото си е наумил, а често и напук, за да види реакцията на родителите си ...
Но отглеждането на тийнейджър със специални нужди може да бъде още по-голямо предизвикателство. Основната ви задача е да го водите по пътя по начин, който му помага да изгради самочувствие и увереност като зрял човек.

Майка насърчава сина си. Снимка: Getty 

Юношеството е период на огромен физически и емоционален растеж, придружен от желание за независимост, и тийнейджърите със специални нужди не са изключение.
Наистина, понякога това може да отнеме повече време отколкото на другите деца, но самият процес остава същият.
Много родители трудно приемат, че детето им расте. Тревожейки се за него и с какво може да се справи и с какво не, понякога го предпазват прекалено много, лишавайки ги от правото на независимост и развитие.
Затворете очи и се опитайте да го видите от страни. Помислете си как го виждате? Все още мъничък, тичащ с плюшено мече под мишница или какъвто е сега?
Погледнете тийнейджъра отново и се опитайте да го запомните такъв, какъвто го виждате. 
Всеки път, когато се колебаете, помислете за реалния му образ.

1. Установете правила и се придържайте към тях

Децата на всяка възраст се нуждаят от ред. Дори тийнейджърите, които са нетърпеливи да нарушат вашите правила и граници.
Установете правила и се уверете, че той ги спазва.
Ако видите, че има тежък ден, можете да бъдете гъвкави и да направите компромис, но след това трябва да се върнете към правилата.
Основното е да изисквате от него да спазва същите правила като останалите.
Изкушението да направите изключение или да помогнете на тийнейджъра, със специални нужди може да изглежда справедливо, но не го правете.

Важно е да намерите баланс и да не го принуждавате да прави нещо, което не може. Но можете да опитате да намерите различен начин и той да успява да следва същите правила. Това ще го зареди със самочувствие и ще му пмогне да се чувства важен и равностоен член на семейството.

Младеж обмисля с какво да се захване. Снимка: Getty

2. Не лишавайте тийнейджъра си от отговорност

Може би си мислите: „Детето ми е безотговорно и не е много способно“, но повярвайте, всеки тийнейджър трябва да носи отговорност за нещо, независимо какви са неговите ограничения или нужди.
Можете да започнете с нещо малко и постепенно да увеличавате отговорностите. Като не му възлагате отговорности, вие невербално му изпращате сигнал, че не може да се справя. Това в бъдеще ще го лиши от мотивация и той няма да има желание да предприема нищо.
Започнете с малки задължения и добавете още, когато вашият тийнейджър покаже, че може да се справи с тях. Това ще му помогне да развие умения за решаване на проблеми, планиране и организиране.
Така ще стане по-уверен в себе си и ще развива отлични изпълнителски умения. И разбира се, винаги подчертавайте колко голям е неговият принос за поддържането на комфорта и реда в къщата.

3. Поставете високи стандарти

Не става дума да го принуждавате да надскочи себе си. За съжаление, доста често към деца със специални нужди всички се отнасят със снизхождение, сякаш не могат и не знаят как да направят нищо.
Очаквайте повече от детето си. Колкото по-малко очаквате от него, толкова по-малко постига. Вашата подкрепа и насърчаване са много важни за него.
Като родители ние се стремим да насърчим (в идеалния случай) независимостта на нашите деца.
Дайте избор на вашия тийнейджър и го оставете да довърши работата. Не се опитвайте да го насочвате към правилното решение, наблюдавайте го. Очевидно няма да му позволите да направи нещо потенциално опасно, но можете да проследите процеса и след това да му зададете някои въпроси.

- Доволен ли си от резултата?

- Ако „да“, от какво точно си доволен?

- Ако „не“, какво би направил по различен начин, за да се справиш по-успешно?

- Как мислиш, че би могъл да се справиш с подобна ситуация в бъдеще?

Това е конфронтация с реалността, в която правим избори и след това приемаме техните последствия.
Всеки тийнейджър, независимо дали има специални нужди или не, се нуждае от тези житейски опит, за да изгради собствен живот.
Вашите притеснения и страхове са основателни, но не им позволявайте да спрат детето да се развива и да порасне.
Вместо да се тревожите излишно, му дайте поле за изява да прави това, с което се справя, за да върви напред.

По материали на PsychologyToday , Мона Василева