На каква възраст детето трябва да се облича само

Майката на Марфа – Александра Гусен, е фотографка и блогърка. Тя споделя своя опит с letidor.ru, който ни се стори поучителен.
Ето разказа ѝ:
"Мисля, че не е правилно да се говори, че детето трябва и е длъжно да прави това и онова. Особено, когато става дума за неща, свързани с физическото и умственото му развитие. И двете са тясно свързани. Едното не се случва без другото.

В нашето семейство никога не сме поставяли пред детето задача на определена възраст да постигне едно или друго. Никога не сме сравнявали успехите на нашата дъщеря с тези на други хлапета, не сме мерили достиженията и уменията с други родители, не сме я оценявали по стандартните таблици за развитие на децата в съответната възраст.

Затова и никога не сме изпитвали разочарование, а единствено радост от най-малкия успех, и с всички сили сме насърчавали проявената самостоятелност.
От раждането си нашата дъщеря ни даде да разберем, че е напълно самостоятелна и че ще се учи единствено от собствените си грешки.

От най-ранна възраст тя категорично отказваше повече от половин час да бъде в едно помещение и в едно положение.
Когато стана на около едно година, взе лъжица в ръка и ни даде да разберем, че ще се храни сама. Без да обръща внимание, че времето за хранене се увеличи неколкократно, по дрехите ѝ цъфнаха несполучливи репродукции на Моне, а кухнята приличаше или на хлебозавод, или на месарница.

Ние обаче силно се зарадвахме на тези прояви на самостоятелност и не се намесихме, за да направим процеса „по-бърз“, нито „по-чист“. Което, естествено, предизвика недоумение у бабите.

Някъде около втората година, когато на двора играеше с други деца, тя прояви белези на полова идентификация – разбра, че е момиче, и взе решение да се облича предимно в розово.
Ние с мъжа ми, въпреки че не бяхме на същото мнение по отношение на облеклото (честно казано, аз розово въобще не нося), не ѝ попречихме и не се намесихме в избора ѝ на дрехи.

Самостоятелността ѝ започна да се проявява и в това, че събличаше всяка дреха, която по нейно мнение, не отговаряше на стила ѝ.
И настояваше да бъде преоблечена – в розово, естествено!

Снимка: Guliver / iStock

Сутрин отваряше гардероба и избираше дрехите, с които да се облече. И на тази възраст сама успяваше да си обуе частично чорапогащника и чорапите. Затова пък ми помагаше при разсъбличането – сваляше си ръкавиците, разкопчаваше блузите, сваляше шапката си.

През следващите 6- месеца времето беше топло, с други думи не се налагаше да се носят много дрехи. Дъщеря ми се научи да облича рокли и блузи без копчета и да обува обувки с велкро, които не налагат връзване на връзки.

Сега дъщеря ни е на 3 години и се справя с ескимоса и суитчъра. За панталоните следим да не сложи задното отпред и обратно. И ѝ помагаме в закопчаването на копчетата.
Има проблем и с обувките – често обува лявата на десния крак и обратно.

Преди четири месеца, през зимата тя трябваше да тръгне на детска градина. Аз се притеснявах, че ще ѝ се наложи да се облича самостоятелно, защото там всеки ден извеждат цялата група по 2 пъти на разходка.

Оказа се, че напразно съм се тревожила. На всички деца им беше нужна помощ, а възпитателките и лелките им помагаха.

Най-нетърпеливите да излязат на разходка (между които беше и нашата дъщеря), проявяваха невиждана самостоятелност – започнаха да се обличат сами и то бързо. А другите, като ги гледаха, също започнаха да се стараят повече. В крайна сметка, поне в нашата детска градина възпитателите не настояваха и не принуждаваха нито едно хлапе да се облича самостоятелно. И процесът премина хармонично в зависимост от възможностите и физическото развитие на всяко от тях.

Мисля, че за самото дете би било по-удобно да умее да облече нещо от гардероба си, когато е на възраст да ходи в детска градина и то за цял ден. Това обаче не е задължително условие, за да бъде записано. И, ако то не умее самостоятелно да се облича, това не е пречка да го оставите в градината.

Усвояването на нови  навици зависи от самото дете – трябва да му се делегират отговорности, а не да се притиска и принуждава. Защото смятам, че не е възможно детето да се развива „на сила“, нито принудително да добие самостоятелност.

Добре е, когато започне да настоява да прави едно или друго нещо само, да не пречим, да не бързаме, да го оставим дори да прави грешки и да се учи от тях.

Източник: letidor.ru, адаптация Мона Василева