5 ситуации, в които грубо нарушавате личните граници на детето

За по-старото поколение, израснало в ерата на комунизма, приема личните граници като нещо абстрактно, дори опасно.
За тях ключът към сигурността, щастието и успеха на детето е да бъде като всички останали.

Децата днес са различни

Още 5-6 години хлапето може твърдо да каже на майка си “не“.
Нашите деца живеят във век, който цени индивидуалностто. По-готин и по-успешен е този, който не е като другите, който не е един от многото. Затова все повече чуваме да се говори за “лично пространство”. Дори децата знаят какво е това.
И ако собственото дете ви е казало, че се нуждае от лично просранство, трабва да се гордеете. Това значи, че сте изградили правилни основи.
Първо, то знае за съществуването на  лични граници.
Второ - не се страхува да ви го каже, което означава, че не се страхува от вас.
Днес родителите много се страхуват някой да не обиди детето им. Но в същото време често те сами нарушават личните му граници.

„За да може да се защитава извън семейството, е важно детето да чувства собствените си границите в семейството “, обяснява психоложката Виктория Дмитриева.
Експертът назова ситуации, когато нахлуваме в личното пространство на детето, без начение на каква възраст е, сякаш не го забелязваме.

1. Не чукате, когато влизате в стаята му

За много родители това предизвиква ужасна съпротива:„ Какво? Защо да чукам в собствената си къща, всъщност това е моята стая, не неговата! Защо ще чукам?”
Нужно е, защото само така детето ще почувства, че има свое пространство.
Винаги трябва да чукате, когато влезете в детската стая. Дори ако вратата е отворена или открехната – нека детето е предупредено, че влизате. И това трябва да стане от момента, в който има собствена стая – примерно на 3 години, а може дори и от годинка.
Определянето на лични граници, усещането за лично пространство е първото нещо, което е необходимо.
И това се отнася не само за стаята - не всяко семейство има възможност да отдели самостоятелна стая за детето. То може е трябва да има собствена територия: маса, на която само то работи, килер със собствени неща и играчки, които никой не пипа.
Така учите детето да уважава и вашето пространство. Ако не искате да нахлуева във вашата спалня в най-неподходящия момент, му дайте право да усети и научи какво е „лично пространство.“

Дете разговаря с дядо си. Снимка: Getty

2. Принуждавате го да целува роднини

Тялото е неприкосновена граница. Понякога без да искаме, водени от най-добри намерения, причиняваме дискомфорт на детето като го караме да целува баба, дядо или роднини, които вижда рядко.
„Например , когато на гости идва дядото, когото детето вижда веднъж годишно. За него това е непознат чичко, бодлив и неприятен. И какво казват родителите? „Хайде, целуни дядо си!”
Така  принуждават детето  да наруши личните си граници, въпреки че то не иска да прави това.
Как да постъпите?
Най-лесният начин е да обясните на дядото, че детето не обича да бъде гушкано. Ако възрастният е разумен, ще разбере и ще се съгласи с това.

3. Спите в едно легло с детето

Тук говорим за деца над 3 години. Ако това се случва еднократно - например в хотела по време на почивка или, когато то е болно, това не е страшно. Превръща се в нарушаване на границите, ако редовно спите заедно.
„Ако майката спи в едно легло с деветгодишния си син – това нарушава личните граници: и неговите и нейните. Детето и родителите трябва да имат отделни легла", категорична е психоложката.

4. Къпете голямото дете

С бебето всичко е ясно: докато не се научи как да се обслужва само в банята, трябва контрол. Но то расте бързо.

„От 2-годишна възраст е важно да го научим да се мие само. А от 4 години вече и да се къпе изцяло самостоятелно. Родителите могат само да помогнат на момичетата да мият дългите си коси," съветва психоложката.
Но ръцете на възрастните не трябва да са върху гениталиите на децата. Това са важни граници и детето трябва да е наясно с това.
Много е важно да предадете на децата си, че никой няма право да докосва областта под бикините, освен те самите и лекарят в присъствието на мама.
И това дори не е въпрос на психология, а за безопасността на вашето дете.

Дете отказва да се подчини. Снимка: Getty

5. Игнорирате неговото „не“

Това е една от първите думи на детето. Първоначално то няма проблеми с отказа: ако не искам, тогава няма да го направя. Какво правят родителите? Започват да пречупват малкия инат. "Аз съм майка, знам по-добре." „Ще го направиш. Какво е това „не“. Не искам да чувам откази.“
Много е важно, когато едно дете влезе в периода „не, не искам, няма“ да се научим да преговаряме с него.
„Например, не го принуждавайте да яде супа, ако не я иска. Помислете как да го убедите. Използвайте игра, хитрост и някакъв забавен начин, дори когато е упорито".
Детето има право да казва „не“ и възрастните трябва да уважават това, независимо от възрастта му.
Или му предложете опции, или обяснете защо трябва да се подчини сега. Това е нормален процес на преговори, на който учим детето. Понякога дори можете да го похвалите: "Готино е, че успя да защитиш своята гледна точка."
Нека сме на ясно: това са ситуации, които не са свързани със сигурността. Ако то не иска да пресече пътя, като го дължите за ръка, все пак го държите здраво. Без значение дали ще каже „не“ .

Мона Василева