Лудите тийн години – буря от хормони

Много пъпки, истерични плачове „за нищо“, „сопване“, затваряне с часове в стаята, контра на всичко... Дали пубертетът е най-проблемният период в живота и дали започва все по-рано са въпроси, на които повечето хора отговарят с „да“. Всичките ми приятелки с дъщери споделят, че първата менструация на момиченцата им е дошла, когато са били между 10 и 12-годишни и оттогава са „направо непоносими“.

На тази възраст повечето момчета все още нямат и понятие каква хормонална буря се задава, но много скоро наваксват с пълна сила и предимно, като правят всичко напук.

Добре де, всеки го е преживял. Не може да не сте чули баба си да си спомня с умиление как „аз на твоите години...“. Мразим да ни се разказват стари истории, които нямат връзка с тук и сега, пък и всеки е виждал нацупени тийнейджърски физиономии, при чийто вид е изпитвал желание ако не да им шибне един щамар, то поне да крещи. Малко родители се държат адекватно в подобна ситуация. Всяка майка е изричала: „Синът ми/дъщеря ми ме изкарва извън нерви.“ А какво е адекватното отношение към 13- 14-годишния, разтърсван от противоречиви емоции тийнейджър?

Разсеяни, импулсивни, бунтари, неорганизирани, непохватни, отстрани изглежда така, че светът им е крив, а всъщност, сами си пречат дори за елементарни неща. Всичко това може да се прояви накуп у детето ви и всичко изглежда ужасно трудно, за уравновесен характер и дума не може да става. Той/тя усеща болезнено всяка несправедливост, а несправедливостите се увеличават всеки ден и детето се опитва да се справи с всяка от тях така, както умее. А неговите умения в този период са почерпени от наученото от вашия опит и този на околните – братя и сестри, съученици, приятелски семейства. Пуберите имат свойството да копират маниери, начин на говорене, визия, разсъждения и много често - да ги преекспонират така, все едно гледате карикатура.

Когато видите в поведението на тийн чедото си нещо, което ви „ужасява“, най-тъпата реакция, с която да отреагирате, е въпросът „Ама какво те прихваща?“ Очевидно нещо го е прихванало и ще го държи поне няколко години, затова се запитайте какво вие можете да направите, за да му помогнете да балансира.

Сякаш са малко нещата, които могат да се направят през това време, освен очевидното – да стиснете зъби и да изчакате драматизмът да намалее и постепенно – да отшуми. Само че така няма да допринесете за укротяването на духовете.

Независимо как лудите тийнейджърски години се отразяват на възмъжаващия ви син или залитащата по някакъв модел на подражание дъщеря, заложете на разговорите със спокоен тон, или с хумор. Тук е много важно да не объркате шегите с ехидност и ирония - подигравките, дори и завоалирани, са наистина много неподходящ начин да предразположите когото и да било.

Колкото и да ви дразни неговата или нейната мудност/неадекватност или каквото и да е "провинението", обърнете го на шега или поне се сдържайте да вдигате скандали и да показвате гняв - броенето наум до 10/20/30 и повече върши работа. Представяйте си, че вие сте на негово място - хубаво ли ще ви е да ви се карат само, защото не сте си оправили леглото няколко дни? Просто изчакайте - колкото и да е разхвърляна стаята му, все ще дойде някой негов приятел/приятелка, заради когото да разтреби.

Той/тя не иска да говори с вас? Аз си направих фейсбук профил именно, за да мога да общувам с детето си и това сработи. Имало е преди това моменти то да не желае да комуникира нито с мен, нито с баща си. Мълчи си в стаята, идва в кухнята, вечеря на две – на три и пак обратно – никакъв диалог. Не вдигаше и телефона, когато му звънях.

Когато го открих във фейсбук, открих и много неща, за които изобщо не подозирах. Че си пише най-редовно с учителката по италиански, че харесва парчетата на Лайънъл Ричи, че мрази Даниела от съседния клас, защото има отвратителна коса, че снима много хубаво пейзажи, че е активна в групата „Какво четеш“...

Доста от приятелите на моята дъщеря – даже нейни съученици, преподаватели, разни роднини, се сприятелиха и с мен. Така се получи някаква общност, от която тя не можеше, а надявам се, и не искаше да се измъкне и постепенно започнахме да си общуваме с нея именно там.

Номерът със социалните мрежи обаче действа, когато детето е над 16 – преди това не можеш да си откриеш профил.

За по-малки тийнейджъри обаче, убедена съм, важи същото правило – да не спираш да търсиш начини за диалог с тях, да им показваш, че се интересуваш от тях и нещата, които ги вълнуват, че ти пука за това какво мислят и правят, че те са интересни личности.

Рискът да станете досадни и то да си мисли, че го надзиравате се преодолява, ако съумеете да не натрапвате този свой интерес, а да го прокрадвате някак си в разговора. Ако овладеете законите на дипломацията в детайли, ще осъзнаете, че планирането на това какво, с какъв тон и в какъв момент да кажете, е изключително важно, за да не бъдете разбрани криво. Щом следвате целта детето да усеща, че винаги сте насреща и че може да сподели всичко с вас – то рано или късно ще го направи само.

Идея + Добри решения има в книгата на Пег Доусън и Ричард Гуеър "Умни, но разсеяни тийнейджъри". Авторите са специалисти по клинична училищна психология с над 30-годишна практика.

Те дават добри съвети на родителите как да помогнат на децата си да прескочат най-големите трудности в тази възраст - като усвоят ключови умения, които ще са им от полза през целия живот.

Марина Атанасова