Хиперактивно или просто палаво

Хиперактивно дете е едно от модерните клишета напоследък. На практика даже се случва така, че почти всяко хлапе, което е по-подвижно, непохватно, инатливо или просто палаво, получава етикет „хиперактивно“.

Този етикет е удобен за възрастните - да разтоварят малко от тежестта на отговорността за възпитанието и добруването на детето. Всъщност, хиперактивността трябва да бъде констатирана от съответните медицински специалисти и чрез съответните методи на изследване. Само наблюдението не е достатъчно.

Хиперкинетични разстройства

Това са тези състояния, които свързваме с прекомерна двигателна активност, и които, макар да са различни по вид, са еднакви в това, че се появяват в ранна детска възраст, още преди навършване на 3 години.

За възникването им няма още категорични данни. Смята се, че имат генетична обусловеност, която засяга нивата на допамин. Синдромът, характеризиращ се с дефицит на внимание и хиперактивност, е проучван системно след средата на 20-и век, макар да е наблюдаван много преди това.

Част от симптомите (най-вече физическата активност) отшумяват с възрастта при голям процент от децата. Има ясни критерии за оценка на състоянието, определяно като „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“. При изследванията се установява, че някои части на мозъчната кора са по-активни (например моторната), а други се развиват по-бавно. Точно това води до повишена физическа активност, която опъва нервите на родителите. 

Стресиращи фактори

Не всяка психомоторна възбуда е знак за хиперактивност. Нарушената концентрация, повишената двигателна активност и импулсивността могат да се отнасят и за други състояния. Най-често става дума за реактивни състояния като отговор на някакъв стресиращ фактор. Такива фактори могат да бъдат смяна на местоживеене, на училище, загуби (развод на родителите, смърт в семейството и т.н.), междуличностни отношения, взаимоотношения в семейната система...

Необходимо е да се проследи историята на възникване на състоянието, защото то може да е в контекста на преживяван емоционален дискомфорт, тревожност, поведенческо разстройство и други състояния, също характерни за детската възраст.

Снимка: pixabay.com

Ако забележите, че детето се концентрира трудно, проявява нетърпимост, агресивност и поведението му е неприемливо; ако му е трудно да приема и спазва правилата, опитайте се да разберете има ли нещо, което го тревожи. Разговаряйте в дух на доверие и подкрепа – колкото и да сте притеснени, знайте, че то иска да привлече вниманието ви към нещо. Какво ви убягва, какво не сте доловили, а вероятно е отключило целия процес? Не гадайте, просто се оставете то да ви води и (по)каже кое в неговия свят се е разместило дотам, че да реагира по неуместен начин?

Важно е да търсете отговорите на всички тези въпроси спокойно, без драматични крясъци и скандали. Нека то усеща добронамереност и "приятелско рамо". Вие не сте само родители, но и най-близките хора, на които детето да се опре в труден за него момент - показвайте и доказвайте това непрестанно.

В разговори и общи занимания търсете и разчитайте правилно знаците, които хлапето поставя пред вас. Неговото неприемливо поведение е още един знак - за нужда от подкрепа и внимание от страна на значимите възрастни - хората, които се грижат за него, и които то чувства близки. Това включва родители, хора от близкото обкръжение, както и педагозите в детската градина или началното училище.

Разбира се, консултацията със специалист е един добър вариант за изясняване на причините и начините за справяне с подобни прояви и преживявания.

Русана Гаджанова е клиничен психолог. Работи с деца, родители, индивидуални клиенти и групи.  

Част от своя опит е придобила в директната си работа с деца в риск, семейства, маргинализирани групи и потребители на различни социални услуги в специализирани центрове. Участвала е в български и международни проекти по европейски програми. Сертифициран треньор по позитивно родителство и член на Дружество на психолозите в България от 2005 г. В последните години се занимава с арт терапия и води тренинги и обучения на професионални екипи.

тел. 0886/320 659; e-mail: russana_g@abv.bg, facebook: АРТ - алтернативи за развитие и терапия