10 неща, които да научим детето до 10 г.

Педагозите имат точен разчет какво е длъжен да знае ученикът във всеки определен клас. Лекарите имат зададени параметри за здравето - ръст, килограми, обиколки, в съответната възраст.
Норми и правила съпътстват детето през целия му живот: да поддържа лична хигиена, да прибира играчките и вещите си, да си прави сандвич, да мие чинии, да се грижи за домашния любимец, да пресича улицата, да ползва обществен транспорт ...

Ето 10 различни правила, които е добре да му помогнете да усвои.

1. Да не се страхува да греши
Ако човек никога в живота си не е допускал грешка, нима може да се смята за жив. Грешките са част от нашия жизнен опит: понякога е добър, понякога печелен, но не бива да ни е срам от тях и децата трябва да знаят за тях.
Не е нужно да хвалите детето за всяка линия с молива. Така то няма да се научи правилно да оценява постигнатото.
Понякога е по-разумно да му посочите грешката, да му покажете път за решение.
И, ако рисунката не е особено сполучлива, седнете и рисувайте с него. И това ще е от полза не само да подобри уменията си, но и за отношенията помежду ви.

Снимка: Guliver / iStock

2. Да приема критики
Задача на родителите е да обяснят на детето, че не всеки ще хареса неговото творчество, компанията му за ига или дори самото него.
Научете го да задава въпроси: „Защо не ти харесва моята рисунка?“, „Защо вече не играеш с мен?“
Ако получи разумно обяснение, то може да анализира причините и да извлече полза.
Детето трябва да е наясно и с „необективната критика“ - защото често ще се сблъсква с подобни ситуации. А тя може да го огорчи и да го изпълни с гняв, който то трудно ще контролира.

3. Да може да казва „не“
Има много ситуации, в които е трудно да кажеш „не“ . Преди да го изрече, е добре да успее да анализира всяка, без да нарушава своите принципи както и тези на околните.
Няма как то да харесва всичко и всички, и да бъде непрекъснато добро. Важно е обаче да отстоява себе си. Когато то гради своята самостоятелност и независимост често ще ни опонира: „Не, аз не искам да правя това“. Не се дразнете. Подкрепете разумното „не“ и „не искам“.
Вашето дете не бива да се страхува, че когато отстоява себе си, майка и татко ще спрат да го обичат, да го подкрепят и да му вярват.

4. Да не разрешава да бъде обиждано
Страхът от конфликт кара децата да се чувстват беззащитни и безсилни. Без значение дали се изправят срещу връстници и възрастни.
Често самите ние внушаваме на детето, че учителят винаги е прав. Учителят също е човек и може да сгреши. И въобще не означава, че детето е длъжно да търпи обиди от негова страна. Например то се е изцапало, педагогът го изправя пред класа и го обвинява в небрежност и мърлявщина. Какво толкова се случило? Всеки може да се изцапа. И не е нужно да това да бъде порицавано пред всички. Ако детето се защити, това не означава, че е зле възпитано, че не е вежливо или, че не признава авторитета му.

5. Да се аргументира
От най-ранна възраст детето трябва да знае, че то е ценно и мнението му по всички въпроси и важно за вас. Това гради увереност в собствените му сили.
Като изричате: „Защото аз казвам така!“ , без да обясните какво точно имате предвид, не допринасяте с нищо за формиране на неговата лична гледна точка.

Научете детето да разсъждава за своите чувства, емоции и идеи – защо нещо не му харесва, защо го отвращава или пък обратното – много иска да го притежава.
В бъдеще това ще му помогне да развие своята индивидуалност.

6. Да не прави нещо, само за да получи похвала
Детето се включва в много дейности, „заради компанията“. Едва ли обаче всичко, което предлагат приятелите, му харесва. Много е възможно да се включва, само за да им се хареса и да не загуби тяхното приятелство. А, ако те непрекъснато го питат „Ти, какво, да не се страхуваш?“ - това е показател, че го принуждават да се съобразява с тях.
Обяснете ясно на детето, че изпълнението на чуждите условия, които то не харесва, не го правят „по-верен приятел.“
Истинските му приятели ще разберат това.

7. Да не се страхува да пита
Умението да задава правилни въпроси е един особено важен навик, който ще му е от помощ не само в училище, но и по-късно в живота и в професията. Въпросът „защо“, който децата задават, често е признак не само на обичайното за възрастта любопитство. Детето поема информацията и внимателно слуша. Ако няма въпроси, е много вероятно просто  въобще да не ви слуша.

8. Да умее да превключва
Ако детето е съсредоточено и вниманието му е приковано върху някоя трудна задача, която с часове не може да реши, му помогнете да превключи на друга тема. Нека за малко да се отдалечи от проблема, а след час-два може отново да се захване с него.
Тази техника дава нови сили и заряд за работа.

9. Да планира времето си
Това е трудна задача дори за някои възрастни, а какво остава за децата.
Ако щом се върне от училище, седне да гледа анимационни филмчета, времето за подготовка уроците може и да не стигне.
В началното училище родителите в голяма степен организират и следят този процес, но по-късно детето трябва да го прави самостоятелно. Важно е да се научи да разпределя и планира времето си. И колкото по-рано свикне, толкова по-добре.
Направете заедно режимът му. Може да вкарате и нотка на хумор – да нарисувате на голям лист шофьор. А „спирките“ на рейса да са отделните задачи. Ако детето успее да се справи по-бързо с определена задача, ще му остане допълнително време за игра, разходка или гледане на анимации.

10. Да уважава хората
В живота често има ситуации, в които човек поставя себе си над другите - агресивно, дръзко дори нахално и невъзпитано. Добре е да научите детето, че всички са равни, а това значи, че заслужават уважение, и не бива да обижда никого.
Тук е много важен личният пример, който то ще види. Как родителите постъпват в критична ситуация, как се отнасят с по-възрастните, със съседите, в магазина.
Има още много важни умения и навици: уважение към животните и природата, способност да признаеш, че се чувстваш зле.
Всяко дете е отделна личност. Развива се по свои закони. Но тези съвети няма да навредят, само ще помогнат да стане по-уверено. Защото един ден децата ни ще са тези, които ще направят света по-добро място за живот.

Татяна Плунгян, превод Мона Василева