„Умните“ устройства и децата

Родителите, които са потънали в имейли, игри или други приложения, имат повече негативно взаимодействие с децата си, защото ги карат да се чувстват сякаш се състезават с джаджите за вниманието им. Понякога телефонът е идеалното убежище и е къде-къде по-интересен от мрънкащото дете, но проучване на Бостънския медицински център разкрива, че устройствата, с които жонглираме всекидневно, може да нанасят немалки щати на психиката на хлапето.

Педиатърът д-р Джени Радески, специализирала в развитието и поведението на децата, разказва, че проучването се родило от личното ѝ любопитство каква всъщност е динамиката между родител, дете и смартфон. За да е всичко максимално естествено, Радески и колегите ѝ решили да го проведат „под прикритие“.

Изследователите били изпратени в няколко вериги за бързо хранене, за да „шпионират“ родители и деца, хранещи се заедно. Проучването включило 55 семейни групи, в които възрастните често-често зяпали в най-различни устройства.

Имало покъртителни гледки и опити от страна на децата да привлекат вниманието на родителите си: едно се протягало към майка си постоянен опит да вдигне главата ѝ от таблета; друго било сритано от родителя си под масата, защото всячески се опитвало да даде знак, че съществува; трето си било откровено навикано от баща си, задето му досажда...

От тези наблюдения станало ясно и следното: родителите водели децата в ресторант за бързо хранене, за да им угодят, а в „замяна“ да получат малко спокойствие с любимата джаджа. Всичко това води до крайно неприятно дистанциране между възрастния и детето. С течение на времето общуването между тях става все по-трудно и изпълнено с негативи.

В резултат на това екипът от учени подготвя план, който ще разпространи като вид помощник за родителите кога е „умно“ да се използват смартфони пред децата. А докато това стане факт, съветът е да си наложите някакви правила за използването на устройства.

Например, за определен период от деня (да речем когато сте с малкото на детската площадка) те са забранени. Или пък без телефони и таблети на вечеря. А защо да не се обособи и изцяло свободна от джаджи зона вкъщи, където прекарването на време заедно наистина да е прекарване на време заедно.

В противен случай просто „прекарваме“ с детето си, а това не е честно спрямо него. Най-малкото, защото го караме да се чувства недостойно за нашето внимание. А и някак превръщаме „човека с телефона“ в модел за подражание, което май не е никак добра идея.

Елисавета Цалова по материали на Time