9 грешки на майката, които съсипват живота на синовете

Всяка майка мечтае нейното дете да расте най-щастливото, най-успешното. Но понякога нейните методи на възпитание или характер слагат край на взаимодействието.
Какви грешки е добре да избягвате, съветва психолог.

Мъжемразство

За съжаление, това не изключение. Майката изпраща по всякакъв начин послание към детето, че „всички мъже са свини“.
Ще иска ли момчето да се идентифицира с мъжете? Подобни обобщения не водят до нищо добро.
Първо, не всички са „свини“
Второ, синът рано или късно ще премине от категорията на момчетата в категорията на мъжете. И ако си набие в главата мнението, че мъжете непременно са непочтени, егоистични, вятърничави, тогава или наистина ще стане такъв, или ще предпочете да си остане някакво детенце без пол и възраст.

Неуважение към съпруга, бащата, брата

Случва се жената в семейството да играе водеща роля: тя дърпа конците при решаване не само на битови задачи, но и за проблемите на цялото семейство.
Съвсем различна е ситуацията, когато вместо открито да признае, че това устройва всички, тя използва тази роля като аргумент за манипулиране, унижаване и обезценяване на мъжа.
„Не можеш да вземеш и едно решение. За нищо не те бива. Не си способен на нищо и т.н.“

А сега си представете мъж, който е израснал в такова семейство.
Какъв характер ще изгради той, ако ежедневно наблюдава как се отнасят към мъжете в семейството? Какво самочувствие ще има? 
Нали все пак вие сте избрали този мъж за свой партньор в живота. Уважението е ключът не само към пълноценното възпитание на детето, но и към щастливия семеен живот.

Майка и син. Снимка: Getty

Отричане от бащата на детето

Светът е двуполюсен. Всеки от нас има женска и мъжка страна. Това са X и Y хромозома, Ин и Ян, Анима и Анимус.
Именно това ни позволява да бъдем хармонични личности, притежаващи ценни мъжки и женски качества.
Детето се създава от двамата родители, независимо какво участие, грижи и ангажираност проявява мъжът.
Отнасяйте се с уважение към  бащата на детето си. Това, че вие ​​двамата не можете да мелите заедно и помежду ви има неразбиратество, не означава, че сънът ви никога не е имал баща.

Друга голяма грешка е да приписвате на сина си всички отрицателни качества на таткото. Позната ви е фраза: „По това определено приличаш на баща си!“
И, разбира се, далеч не става дума за най-добрите черти на характера на детето.
Установено е, че средата има по-голямо влияние върху развитието на детето като личност, отколкото генетиката. И ако майката участва активно в отглеждането на сина си, тогава вероятността той да да копира нейните черти и навици е многократно по-голяма.

Свръхопека

Много майки не могат да се справят със собственото си безпокойство и продължават да предпазват прекалено много синовете си.
Обличат ги по-топло от необходимото, предпазват ги от всичко, не позволяват на детето да експериментира, да изследва границите на възможностите си, да трупа опит.
Когато не може и не разчита на себе си, момчето расте пасивно, губи изследователския си интерес и любопитство, и става напълно зависимо от мнението на майка си.

Тотален контрол

Последствията са същите като тези от свръхпротекция. Но тук се добавя недоверие към себе си и към този свят.
Момчето не развива собствена инициатива и вътрешен контрол, тъй като майкта изцяло ги поема. Резултатът: инфантилност, неспособност за поемане на отговорност. Списъкът с последствията продължава.
Важно е да разберете, че чрез доверието в сина си създавате почва за неговата бъдеща увереност, независимост и отговорност.
Чувайки думите: „Сине, вярвам ти напълно! Сигурен съм, че можеш да го направиш!”, детето е по-вероятно да поеме отговорност. И с много усърдие ще се стреми да оправдае това доверие.

Майка обаснява на сина чувствата си. Снимка: Getty

Отричане на негативните емоции

Чували сте е фразата "Мъжете не плачат". Дори и най-прогресивните родители все още не осъзнават колко разрушителен е този подход.

Независимо от пола, децата имат еднакви дълбоки емоционални преживявания и никой няма да се почувства по-добре, ако синът безкрайно сдържа своето негодувание и сълзи.
Вместо това внушавайте на детето си емоционална интелигентност. Обяснете, че всички емоции са нормални, характерни са за всеки човек и то трябва да може да ги разпознава и назовава: тъга, разочарование, срам, гордост, страх, смущение, любов и т.н.
Насърчавайте го да използва репликите и думите на герои от книги и филми. Нека ги използва, за да опише чувствата си.

Подценява не на страха

Някои родители трудно приемат, чи момчетата също се страхуват. Вместо да се обърнете към сина си с думите: „Няма от какво да се страхуваш!“ и да преключите темата, го помолете го да ви разкаже повече от какво се страхува.
Кажете и обяснете, че смелите хора не са тези, които никога не се страхуват, а тези, които въпреки страха вървят напред към победата.

Приемете, че детето няма да нарани никого

Момчетата често играят грубо и родителите често трябва да се червят пред възпитатели и директори. И тук започва най-интересното, защото любящата майка е готова да разкъса всички наоколо, само за да докаже, че синът ѝ не е докоснал никого и се е държал безупречно.
Всички сме свикнали да мислим за децата си най-доброто. Но трябва да научим нашите момчета и момичета на емпатия, така че те от ранна възраст да мислят за това как техните действия карат другите да се чувстват и да отговарят за последствията.

Физическо наказание

Физическото наказание е неприемливо. Точка.
Нито за момичета, нито за момчета. Винаги може да се намери алтернатива на шамара.
Ако тийнейджърът наистина заслужава наказание за лошо поведение или грубост, може да измислите друго наказание: лишаване от кино, без телефон за известно време...
С малките деца е необходимо да се действа по различен начин. Не им крещете. Това няма да промени нищо и няма да научи детето на нищо, само ще внуши страх.
Много по-лесно и правилно е да го погалите, прегърнете и нежно да го помолите. А най-хубавото е да направите нещо заедно.
В крайна сметка децата са палави и непослушна, защото скучаят, защото често им липсва родителско внимание и любов.

Мона Василева