Пет предизвикателства на съвременното възпитание

Майките са ни отглеждали авторитарно и строго, ние правим всичко наопаки. Съобразяваме с препоръките на психолози да сме меки, гъвкави, да се вглеждаме в личностните особености на децата си. Може би дори сме прекалено либерални.
Трудно е да предположим от какво след години сегашните деца ще се жалват на психотерапевтите си. Защо обаче да не развихрим фантазията си по темата, предлага  detstrana.ru. 

Тревожните родители

Вашата идея: Чувствата винаги да бъдат облечени в думи и да се изговорят
Неговото оплакване: „Мама бърбори като радиото!“
Спомнете си една история за послушното момченце, която звучи като виц. Майка му го вика да се прибере от улицата, а то се чуди: „Защо мамо, страхуваш се да не настина ли?" 

„Не, миличък, ти си огладнял!“, авторитетно го осведомява майка му.
Много тревожни родители се опитват да отгатнат настроенията и желанията на детето си. 

Какво е от полза

Активното общуване не е лоша идея. Важно е обаче да не го превръщате в самоцелен монолог.
„ Ядосан ли си ми? Сърдиш ми се защото ти взех таблета? Мислиш, че не те обичам ли? Искаш да ми покажеш колко си ми ядосан?“
Какво бихте почувствали, ако някой непрестанно опитва да „чете“ мислите ви? Умора? Раздразнение? Или желание да фраснете този умник по лицето?

Вашата идея: Да даде воля на отрицателните си емоции.

Неговото оплакване: "Аз непрекъснато крещя и ругая както съм свикнал удома, но това не се харесва на околните.“

В нашето детство проявите на гняв, яд, страх се не се приемаха добре. Затова трябваше да се владеем, да потискаме тези емоции, да не плачем.
Сега се отива в другата крайност. С лека ръка разрешаваме и насърчаваме децата да „озвучават“ емоциите с и. И често въобще не контролираме как се случва това. 
„ Крещи, хвърляй предмети, чупи – имаш право, щом си ядосан, а това те разтоварва!“. 
По-късно може само да се надяваме, че в критична ситуация, той ще умее да запази самообладание и да се вземе в ръце.

Вашата идея: Да отчитате кризите на възрастта
Повечето родители днес са наясно, че има криза на тригодишната възраст, на 5 – отново, както и при подрастващите, заради хормоните.
Всеки такъв период има особености. Те съответно искат разбиране и подход, съобразен с възрастта.

Напомняйте за отговорностите му  

Дори в този случай не бива да толерираме проявите на разсеяност, мързел, лошо настроение, неумение да се работи в екип. Нито да ги пренебрегваме.
Защото е много лесно да извините подобно поведение, да го отдадете на кризата на възрастта и да приемете, че нищо не може да се направи.
Без да изпадате в крайности е добре винаги да напомняте на детето, че то има и определени отговорности, че има норми на поведение, които трябва да се спазват. Впрочем, добре е да го напомняте и на себе си.

Вашата идея: Да не налагате джендърски стереотипи

Неговото оплакване: „На 45 години съм, а така и не съм постигнал половата си идентификация.“

Розово за момиченца, синьо - за момчетата.
Не е задължително момченцата да играят с колички. Момиченцата пък може и да не харесват розовото или да не искат да готвят.
Едно е свободата на избор, друго – объркването на понятията и връзките между тях.
„Ти искаш костюм на принцеса ли, дъще? Но виж, можеш да бъдеш и пират! Но в розово.
И вече да не си Катя, а примерно – Иван. Или може днес да си Катя, а утре – Иван.
Да готвиш супа от пирони – нямаме против и нищо не ти натрапваме.“

Неговото оплакване: «Бях на пет години, когато мама престана да ме слуша.“

Не си струва да пратите детето в музикално училище, ако то си пада по джудото.
Спокойно можете да му разрешите само да избере дрехите си, включително и пиратски костюм. Но да се занимавате сериозно с желанието на двугодишното си дете, което иска днес да ходи с две шапки, или да загубите 2 часа, за да отидете до хиподрума, защото петгодишният ви наследник обича понитата – това са лоши идеи. Както и пълното отсъствие на правила и граници. Без правила има голяма вероятност детето да израсте като невротик, а не като хармонична личност.