3 навика на тийнейджъра, които ужасяват родителите

Все някога малкото дете става тийнейджър.

Някак не ви се иска толкова бързо да пораства, но знаете, че такъв е животът. И смело преглъщате всички предизвикателства, които ви поднася тази възраст.

Но нека оставим настрана характерните за юношеството проблеми. Надали ще ви се разминат, важното е да преминете през тях по най-добрия за детето, а и за вас начин.

Кои обаче са онези, влудяващи повечето родители, навици на тийнейджъра, които обикновено „обръщат каруцата“ и ви карат да покажете най-лошото от себе си?

А можеше да запазите спокойствие и да продължите напред, защото те далеч не са толкова страшни, само са много дразнещи.

Тийнейджър прави на инат. Снимка: Shutterstock

1. Отговаря сякаш на инат

Ако имате дете в тази възраст, най-вероятно сте се сблъсквали с този проблем.

На най-безобидния въпрос от ваша страна, тийнейджърът реагира със заядлив тон и ви гледа с предизвикателно присвити очи, сякаш иска да каже: „И какво ще ми направиш сега, а?“

А ако случайно не разберете от половин дума и гримаса какво опитва да ви каже, и решите да повторите въпроса, бомбата избухва.

В този момент се чудите това същество с опулени като на анимационен герой очи срещу вас дали е вашето дете или през нощта някой го е подменил с лошия от същите тези рисувани филмчета.

Спокойно! Проблемът е в хормоните.

Дори самият тийн не осъзнава какво говори и как се държи, а какво остава вие да разберете защо е цялата тази драма.

В такава ситуация просто запазете търпение и се махнете от очите на звяра, който ръмжи срещу вас.

След 5-10 минути може дори да не помни какво е станало, така че тогава е много по-разумно да си зададете въпроса, той да бъде чут и да получите отговор.

2. Тръшкане

По-точно хвърляне на земята с театрален апломб и затръшване на: врати, предмети, чанти и каквото му попадне подръка.

А си мислехте, че периодът с тръшкането за играчка е отминал...

Нищо подобно! Ще го преживеете отново и през юношеството.

Разликата е само, че сега не е за играчка, а за всичко, което го провокира по един или друг начин.

А в тази възраст детето се пали и от най-малкото. И си го изкарва на всичко, което му попадне пред погледа.

Ако например, някой в училище му е казал крива дума или пък не е бил достатъчно добре подготвен и се е представил зле на изпитване, като се прибере той ще опита да нарани нещо (предмет), поради невъзможността да реагира по друг начин.

Така ще излее събраната негативна енергия, която иначе заплашва да го разкъса отвътре. А точно сега има много и лесно ранима душа.

Все пак не е добре да рита вратите или още по-лошо – да чупи предмети. То този въпрос две мнения няма. Но може да излее яда си по друг начин.

В такава ситуация на помощ идват спортът и… компютърните игри, които разтоварват по два напълно различни начина, но с еднакъв краен ефект.

Тийнейджър, изпитващ досада. Снимка: Shutterstock

3. Настроения в двете крайности

Отново вина имат хормоните, но в този случай трябва и да внимавате да не се излезе извън рамките на допустимото.

Нормално е тийнейджърът да страда силно и драматично за всяко нещо, което е наранило сърцето му – а такива неща ще му се случват постоянно.

Нормално е и да има периоди на велика еуфория, редуващи се с такива, в които само мълчи и не иска да види, който и да е.

Нормално е и да се самообвинява за всеки неуспех.

Липсата на мотивация ще бъде често повтарян рефрен в монолога, който ще ви държи, ако решите да се намесите по по-твърд начин.

Трябва да внимавате да не попадне в капана на депресията, тъй като това вече може да го тласне в лоша посока.

Намирането на ново хоби в тази възраст е много добър вариант да се излезе от кръговрата на двете крайности в емоционален план.

За щастие всичко това е наистина период, който преминава.

Единственото, което можете да направите е да бъдете търпеливи, да не нарушавате диалога с детето, да се превърнете не само в негов родител, но и в най-добър приятел и съветник, и да го подкрепяте винаги – дори и когато ви гледа с онзи поглед, на лошия анимационен герой.

Повярвайте – сърцето му си остава на онова добро дете, което винаги сте имали, и което ще обичате и ще ви обича.

Соня Димова