Проблем: детето нe иска нищо, от нищо не се интересува

Едно от най-честите оплаквания на родителите звучи така: „Детето ми нищо не иска, от нищо не се интересува. По цял ден лежи на дивана и се звери в телевизора. Не се включва в домашните задължения и не може да се разчита на него, че ще помогне за каквото и да е вкъщи.“

Понякога изглежда, че детето изобщо нищо не го интересува - не иска да учи, противно му е да ходи на училище. Не иска и по никакъв начин да заработи някой лев. Не помага вкъщи, дори не чисти и не подрежда собствената си стая.
Активността му се изчерпва с това да стои с часове в стаята си и да си „чати“ с приятели. Което пък в повечето случаи вбесява родителите му. Те го засипват със заплахи, ултиматуми и наказания като го лишават от джобни пари.
Но често това изобщо не помага – хлапакът повдига рамене и пак се затваря в стаята си.

Защо става така?
Ето 4 възможни причини, с които психолози обясняват това поведение:

То иска, но не това, което родителите му очакват

Детето е престанало да учи – мързи го да ходи на училище и се занимава с други неща. Когато го питат с какво иска да се занимава, то няма отговор, но и не се вълнува от това.
Но пък с удоволствие прекарва часове пред компютъра или с телефон в ръка.
Или пък се мотае с приятелите си из квартала.

Тези „занимания“ абсолютно не устройват родителите му.
На това място психолозите поставят въпроса дали те са съумели да изградят и как поддържат контакт с детето си.

Родителите искат, но не и детето

Обикновено в семейната система има йерархия и всеки знае ролята и мястото си . Отговорностите се подразбират, а задълженията се изпълняват като „главният“ взема важните решения.

Има обаче и отклонения – семейства, в които всички се подчиняват на капризите на детето. И тогава границите се разместват, а общуването с детето се нарушава.
Ще чуете родителите на 13-14-годишното хлапе да заявяват: “Ние нямаме интерес към училище“ или „Ние не искаме вече да учим и нищо не ни интересува“

Сякаш енергията за действие и интересът не са в детето, а в родителите. И не то, а те трябва да се справят с това.
А интересът и предприемането на действия са въпрос на двустранен контакт.

То е в депресия

Това е честа причина за проява на апатия в тийнейджърска възраст. Може да се дължи на редица фактори – проблеми с приемането на външността и промените в тялото, с отношението му към себе си, към неуспехите и трудност да ги приеме, като и на проблеми в общуването с връстниците си.

И тогава на пръв поглед като че ли детето не се интересува от нищо. То отхвърля всяко предложение за каквато и да е активност, което родителите му дават.
Вечно е гневно и сърдито, като за това обвинява околните. И всяка забележка и упрек само усложняват ситуацията.

Хлапето е презадоволено

То има всичко. Получава го веднага, дори без да го е пожелало. Модни дрехи, колело, компютърни игри ...
Още щом помисли за нова придобивка, желанието мигновено се сбъдва. Защото любящите родители го изпълняват. Или пък се намесват бабата и дядото, които винаги са готови да задоволят и най-малкия му каприз.

Специалистите обясняват, че това е своеобразна „психологическа лакомия“ - потребностите се сместват и не се различават.
И тогава вместо интерес и любопитство се явява скуката.

Източник: Telegram, адаптация Мона Василева