Дали е достатъчно бащата само да „помага“ в домакинството или е необходимо да се включи по-активно в отглеждането на малчуганите
Татко и дете
Снимка: Shutterstock
Живеем във време, в което ролите в семейството се променят. Все по-често бащите активно участват в ежедневните грижи. Те сменят памперси, готвят, чистят, простират. Това е ценна част от гледна точка на поделените домакински задължения, но няма нищо общо с родителството.
В същото време много майки се чувстват претоварени, опитват се да поддържат дома, да организират учебните задачи и да мотивират детето да бъде отговорно, което нерядко води до напрежение и повишаване на тона.
Но възниква важният въпрос: достатъчно ли е бащата само да „помага“ в домакинството? Преди да подреди чиниите, проверил ли е домашното на детето? Знае ли колко време то прекарва онлайн? Завел ли го е на тренировка, говорил ли е с него за прочетената книга или за това как се справя в училище?
„Активното участие и емоционалната ангажираност на бащата водят до по-добри социални, емоционални, поведенчески и академични резултати у децата.“ До този извод стигат Джон Бадаламент Директор на програмите Проектът „Бащинство“ и екипът му от болницата в Масачузетс.

Семейство
Снимка: Shutterstock
Майките дават безусловна любов, бащите поставят условия!
Това не е въпрос на стереотип, а на допълващи се роли на възпитание. Затова и много специалисти по детско развитие подчертават, че децата имат нужда и от двете - емоционална стабилност и ясна структура.
За съжаление, в последните години много бащи отстъпват активната си роля във възпитанието. Съвременният живот е по-лесен и удобен, технологиите дават много начини за бягство от отговорности, а социалните мрежи често „изяждат“ времето, което би могло да бъде инвестирано в децата.
От другата страна са майките, нашите съпруги, които все по-осезаемо усещат слабостта у мъжете. На тях се пада „честта“ на двойната тежест - хем да дават любов, хем да изпълняват и контролиращата функция, която естествено не им принадлежи изцяло. Изобщо не е случайно, че все повече жени заемат ръководни постове по целия свят, както в бизнеса, така и в държавната администрация. Кой би си представил преди 20 години, че днес жена ще бъде президент на Мексико? Жена беше президент и на Бразилия, преди няколко години. Това ни показва, че освен в Европа и САЩ, и в останалия свят жените започват да заемат полагащото им се място. Това не е нито страшно, нито лошо, страшното и лошото е, че мъжете рязко отстъпват мъжката си роля, както в обществото, така и в семейството.

Баща и син
Снимка: Shutterstock
Когато майката е принудена едновременно да обгрижва, да мотивира, да контролира и да наказва, напрежението избива в крещене. Колкото и да иска, тя трудно може да играе и двете роли едновременно. Това не е въпрос на способност, а на природна функция, майчината и бащината роля се допълват, но не се заменят.
Последиците вече се виждат: израстват момчета, които са несигурни, нерешителни, без амбиция и без ясни цели. Момчета, които не са имали модел за мъжко поведение, защото са били отглеждани основно от майка, докато бащата е присъствал физически, но не и възпитателно. Много често този баща е имал по-важни за него дела, например да прекарва безсмислено време в социалните мрежи.
Израстват и момичета, които нямат мъжки модел за подражание. За тях мъжът, с който ще живеят не е този, който ще ги води по пътя на живота, с увереност, любов и грижа, а този, който ще им купи нещо. Това са видели: купуване, което е било заместител на присъствие.
Затова е важно бащите да си върнат ролята, но не просто като помощници вкъщи, а като активни възпитатели, които насочват, учат, поставят граници и подкрепят развитието на децата си.
Само така семейството може да бъде пълноценно, а децата, уверени и подготвени за живота.
Тази статия не е да кори или обвинява, а да информира, да поясни и покаже родителските роли.
Георги Млеканов
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари