Съпругът не иска да помага с детето

Имам 2-годишен палав и вироглав син. Съпругът ми работи, аз също. Изплащаме ипотека. Аз работя дистанционно на пълен работен ден и върша цялата домакинска работа.
Водя детето на градина, но то боледува често и се налага да остава при мен.
Синът ми е много активен, вероятно поради възрастта си. Той все още не възприема забрани. Изисква внимание и то максимално 24/7.
Съпругът ми работи много. Вече почти година почти без почивен ден. Той излиза, когато още спим, и се връща, когато синът ни си е легнал - тоест общува с него много малко. Това е така, защото трябва да печели пари и да се грижи за семейството. Въпреки това, ако той работи пет, а не 7 дни в седмицата, или не е на пълен работен ден, доходите ни също биха покрили всичките ни нужди.
Не мога да се справя емоционално с факта, че детето е изцяло моя отговорност, денонощно. Много съм уморена от капризите му. Нямам въобще време за себе си. Постоянно ме връхлитат мисли, че със сина ми сме сами. Че никой не се нуждае от мен и няма кой да ми помогне (мамйка ми и баща ми са млади и също работят). Всичко това ме вкарва в депресия – постоянно ми се плаче и искам да съм сама.
Опитах се да говоря за проблемите със съпруга си, но той се отнася пренебрежително и твърдо отказва на всички мои молби да отделя време на семейството и детето. Не разбирам какво трябва да направя, за да променя живота си. 
Обичам съпруга си, но често изпускам нервите си и си го изкарвам на детето. То наистина понякога е неконтролируемо. Не мога да се откажа от работата си, това е моят отдушник, който ми помага поне малко да се разсея от ежедневния хаос. Работата не ми носи само доходи, но и е удоволствие за мен. Какво да правя?“ - пита млада майка.
Ето отговора и съетите на психолог.

Вие не сте робот

Много е трудно да си работеща майка с активно дете на тази възраст 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, както и да поддържате сама домакинството.

Изпитвате умора, емоционално изтощение, тревожите се за сина си, имате желание да плачете. Естествено е. Вие сте жив човек, а не робот“, отговаря психологът Дария Григориева.

Майка, която носи на ръце дете и торби с пазар. Снимка: Getty

Всички са взаимно свързани и си влияят

Огледайте отношенията с близките си. Семейството е система, в която всеки влияе на всеки. И в този смисъл вашите проблеми, които се опитвате да обсъждате и решавате със съпруга си, всъщност не са само ваши.
В крайна сметка емоционалното състояние, в което се намирате, влияе не само на вас, но и на него, и на сина ви.
Ако вашите молби към съпруга ви за помощ са посрещнати с твърд отказ, тогава значи между вас няма контакт, а без него е невъзможно да постигнете взаимно разбирателство.

За споразуменията

Раждането на дете е вид семейна криза. Семейството се разширява, в тези нови условия старите модели на взаимодействие между съпрузите вече не работят, необходими са нови.
На този етап е важно да се договори преразпределението на функциите, като се вземат предвид интересите на всеки член на семейството.
Това се отнася не само за доходите и ежедневието, но и за отговорностите по отглеждането на детето.
Направихте ли такива договорки със съпруга си?
Ако да, тогава е полезно да му ги припомнете. Ако - не, се опитайте да ги постигнете, като първо установите контакт.

Поведението на съпруга не е необичайно

Феноменът младите бащи „да потъват“ в работа от сутрин до вечер без почивни дни, за съжаление не е рядкост.
Често не става въпрос за необходимостта да печелят повече пари за семейството. Въпреки че мъжете могат искрено да вярват в това и така да обяснят поведението си.
Всъщност зад този външен работохолизъм може да се крие типично мъжкият страх и объркване, защото за него новата роля на баща е плашеща. Понякога просто на мъжа не му е ясно какво да прави с малкото дете. Тогава той прехвърля тази отговорност на този, който знае - на майката.
А може и самата майка да не включва таткото в този процес.

За мъжа работата е социално приемлив начин да избегне конфронтация с тези трудни чувства и да не поема отговорност за детето.
Резултатът: най-вероятно не е лесно и за двамата. Малкото дете е не само радост, но и изпитание и за двамата съпрузи.
За да преминете през тази криза, е важно да си дадете пространство един на друг да изживеете емоциите открито и без осъждане, да намерите контакт, да се подкрепяте и да постигнете споразумения като възрастни хора.
Ако не можете да направите това сами, по-добре е да потърсите професионална помощ от семеен психолог.

Търсете ресурси извън семейството

Случва се партньорът да се оттегли, да не е готов нито за контакт, нито за споразумение. А вие имате нужда от помощ тук и сега, тъй като силите ви също са на изчерпване. Какво да правите?
Ресурсите могат да бъдат намерени не само в семейството, но и извън него. Помолете за помощ и обсъдете проблема с вашите родители, нищо че работят и че също са заети.
Молили ли сте ги за помощ? Знаят ли за състоянието ви?

Кой друг може да ви помогне да облекчи вас и вашето дете, да ви даде възможност да отделите време за себе си, да останете сама и да си отдъхнете? Може би е приятел или бавачка?
Колко време ви трябва, за какво точно имате нужда от помощ - някой да остане в къщи със сина ви, докато вие отидете на масаж, да се разходите или просто да си починете извън дома?

Тези въпроси се отнасят до вашия основен въпрос: как точно искате да промените живота си?

Делегирайте задачи

По-лесно е да разберем и почувстваме какво не ни устройва. Тялото и емоциите ни сигнализират за това. По-трудно е да осъзнаем какво наистина искаме, вместо да „не сме доволни“, защото просто вече нямаме достатъчно сили да търсим решения.
За да стигнем някъде от мястото, където се чувстваме зле, до мястото, където се чувстваме добре, е важно поне приблизително да си представим къде е „добре“.
Това ще ви помогне да начертаете пътя, по който да направите първата стъпка. Като тръгнете по този път, ще се появят ресурси и по-ясна визия на желания резултат.
Важно е да не попадате в капана на очакванията и да чакате от другите.
Често не можем да променим другия човек (съпруга, например).
За да се справите е добре да се попитате: „Какво мога да направя сега, за да имам два часа на ден за себе си? Какво ми трябва? Как мога да се грижа за себе си ? От какво мога да се откажа, за да се облекча?“
Може би има някои ежедневни задачи, които може да свърши друг: да поръчате готова храна, да наемете помощник-чистач, бавачка.

Детето усеща състоянието на майката

Разказвате, че понякога детето става неконтролируемо.
Децата на двегодишна възраст все още имат много силна емоционална връзка с майка си. Това означава, че отразяват емоциите и състоянията на майка си.
Ако майката е спокойна, детето е спокойно, ако майката е неспокойна, то е неспокойно.
Тук добре работи правилото за кислородна маска в самолета: първо я слагаме на себе си, после на детето. Опитайте.

Мона Василева