Ежедневните стресови фактори също могат да окажат по-силно въздействие
Детската травма оставя дълготрайни белези върху психиката на възрастните.
Снимка: Shutterstock
Психолози от Университета в Лийдс установиха, че оценката на стреса и възприеманият стрес действат като ключови медиатори, които свързват преживяната в детството травма с редица психични състояния при възрастните – включително депресия, тревожност, усещане за поражение и затвореност.
Данните сочат, че почти една трета от младите хора във Великобритания са засегнати от детска травма – включително малтретиране, пренебрегване или насилие. Такива преживявания в ранна възраст често водят до психични разстройства в зряла възраст: депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР), зависимости и дори мисли за самоубийство.
Резултатите показват, че излагането на множество видове травма повишава риска от суицидни мисли и опити за самоубийство. Особено уязвими са жените, преживели сексуално насилие в детството, които са изложени на значително по-висок риск от опити за самоубийство в сравнение с жени без подобен опит.
Предишни изследвания подчертават ролята на субективните усещания за поражение и затвореност като предиктори на риск от самоубийство. Ежедневните стресови фактори също могат да окажат по-силно въздействие върху психичното здраве, отколкото отделни тежки травматични събития.
Изследването, озаглавено „Ефекти на детската травма върху психичното здраве, рисковите фактори за самоубийство и оценката на стреса в зряла възраст“, е публикувано в списание PLOS One. То използва онлайн проспективен дизайн и има за цел да установи:
Дали детската травма влияе на психичното здраве и риска от самоубийство в зряла възраст;
Каква е ролята на оценката на стреса и възприемания стрес като медиатори между травмата и негативните психични резултати.
Общо 273 възрастни със средна възраст 38 години са участвали в проучването. От тях 48,4% са се идентифицирали като мъже, а по-голямата част – като бели, с разнообразен трудов статус.
Проучването е проведено в две онлайн сесии през платформата Prolific Academic:
Въпросник за детски травми (CTQ), Скала за възприеман стрес (PSS), Скала за ежедневен стрес, Скала за депресия (PHQ-9), Скала за тревожност (GAD-7), Скала за поражение, Скала за затвореност, Скала за социална подкрепа, субективен социално-икономически статус (MacArthur) и Психиатрично проучване за възрастни.
Проучването установява, че:
Изследователите заключават, че ежедневните когнитивни реакции на хората към стреса оформят психологическата връзка между травмата в детството и емоционалния дистрес в зряла възраст. Това предполага, че:
Интервенции за хора с травматични преживявания трябва да се съсредоточат не само върху емоционалната регулация, но и върху обучението за по-здравословна оценка на ежедневния стрес.
Детската травма оставя дълготрайни белези върху психиката на възрастните. Тя не само предразполага към психични заболявания, но и променя начина, по който хората възприемат и реагират на ежедневните предизвикателства. Разбирането на ролята на оценката на стреса като медиатор предлага нови възможности за терапия и превенция, насочени към по-добро справяне със стреса при възрастни, преживели травми в детството.
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари